Чтение онлайн

— Е, добре — предаде се Сингх. — Наистина прилича на някакъв детектор. Но той е насочен напред! А нали ни интересува най-много какво става зад нас, на Земята? Дали е оцеляла цивилизацията ни? Дали Големият лазер все още е в употреба?

— Това устройство изобщо не е било замисляно да го използваме, за да гледаме към отправната си точка — отбеляза М’м пор’лок. — Целта му може да е да гледа напред при финалното ни приближаване към новата система. Да ни помогне да определим идеалния курс до планетата.

Куриерът на предпазливостта не споделяше мнението

му.

— При приближаването на целта сондата винаги се обръща, за да влезе в системата с кърмата напред и да използва платното като спирачка. Следователно огледалата би трябвало да са насочени обратно…

— Не забравяте ли нещо всички? — прекъсна го Хамиш. — Никое от тези огледала не може да види нищичко пред кораба. Защото нещо му пречи!

Той посочи към носа на кристалния съд и Жената-птица изкряска, този път на английски:

— Платното! Платното. Светлинното платно!

Платното покриваше цяла третина от небето, отразяваше и пречупваше звездната светлина и закриваше гледката.

— Но… тогава… щом платното пречи… — замислено каза Лейси, взряна в заоблените очертания на гигантската отразяваща повърхност. — Към какво биха могли да гледат всички тези по-малки огледала…

Изведнъж очите й се разшириха и тя извика радостно:

— Всичко това… всички ние сме част от ЕДИН голям телескоп!

Групата се помъкна „надолу“ към първото фрактално ниво, на което бе възможно да създадат инструменти с умовете си, като в същото време имат ясен изглед навън. С общо съсредоточаване успяха да създадат някакви уреди за уголемяване на картината, с които да погледнат зад кристалната капсула към близо двестате огледала, завързани за петте разклоняващи се въжета. Много от широките километър прозирни цветчета все още се отваряха.

„Как всичко това е успяло да се побере в еднометрова кутия?“ Цветчетата напомняха на Хамиш за прозрачните медузи, чиито пълчища бяха завладели океаните на Земята.

Куриерът на предпазливостта представи чертеж и каза:

— Разбира се, мащабите са объркани.

— Значи голямото платно играе ролята на гигантско огледало на телескоп — замислено каза Йовиндра. — Събира и отразява светлината от двеста по-малки огледала, разположени около максималния възможен обем… по-малки огледала, които фокусират светлината върху кристалния ни кораб… който след това може да анализира образите…

— … а можем да черпим и енергия от светлината — добави видимо развълнуваният Куриер.

— Значи можем да използваме телескопа, за да погледнем към Земята? — попита изнервената Емили.

— С подобен инструмент и от толкова малко разстояние бихме могли да засечем и най-малката следа от цивилизация — каза Хамиш. — Или нейната гибел.

— Май не ми се иска да научавам — каза Емили и сведе поглед.

— Какво мислите, Лейси? — попита Хамиш. — Може ли това чудо да погледне към Земята и да…

Стресна

се, огледа се и най-сетне забеляза Лейси, Профноо и Жената-птица. И тримата сега бяха високи горе-долу до глезена му и стояха на миниатюрна платформа доста под тази, на която се намираше той, сред сложни машини и компютърни дисплеи. Торнадо от числа се виеше около Жената-птица, която отново беше с пера и кряскаше, танцуваше и кълвеше вихрушката. Задача по обработка на данни, достойна за гениалните й способности.

Хамиш приклекна и се вгледа в миниатюрната Лейси. Изражението й изглеждаше повече объркано, отколкото радостно. Спореше за нещо с професор Ноозон, опряла юмруци на кръста си, като от време на време отмяташе буйната си кафява коса с един-единствен сив кичур. Поради някаква причина перспективата я правеше да изглежда не просто „готина“, а съблазнително сексапилна и събуждаше поредния пламък на любопитство в една по-примитивна част от Хамиш.

Очилата дадоха отговор на въпрос, който не бе задал съзнателно.

Л. Доналдсън: Пресъздаване с точност 95% на реалното й тяло на възраст 42 години.

Хамиш примигна.

„По дяволите, ама че мадама е била!

А аз защо трябва да се товаря с реалистични мъжки вятърничави визуални реакции? Мислех си, че тук ще сме над всичко това.“

Тръсна глава, за да се съсредоточи, наведе се още и повтори въпроса си по-високо, като прекъсна напрегнатата работа на Лейси с аутистката и ямайския учен.

— Нещата не са толкова прости — отвърна тя с тънко гласче, вдигнала глава, за да може да го види. — Не забравяйте, че основната работа на голямото платно е да отразява фотони с цел ускорение, също като платноходите от миналото. Огледалото на един телескоп се нуждае от различна заобленост.

— Но формата му може да се нагласи за различни цели. — Куриерът също коленичи до Хамиш при границата. — И по-късно, когато изпратят друг лазерен импулс, може да се преконфигурира за ускоряване.

„Кога? И възнамеряват ли да го правят?“ Хамиш обаче предпочете да запази въпроса за себе си.

— Възможно е — отбеляза Най-стария оцелял, без да се навежда или да кляка. — Но каква полза от подобно устройство? Та то гледа назад, към системата, от която идваме! Как е възможно новините от родния свят да повлияят на шанса за успех на мисията? Особено на мисия, която ще се провали без нови лазерни импулси?

Явно не беше особено впечатлен от целия този скъп хардуер, каквото и да бе предназначението му.

— Зная, че платното може да се конфигурира като основно огледало, Куриер. Всъщност то вече започва да го прави. — Гласът на Лейси беше съвсем тънък поради разликата в мащабите. — Това, което ме смущава, е дизайнът на нещата зад нас! Един оптически телескоп се нуждае само от едно вторично огледало отзад, а не от стотици!

Професор Ноозон, сега облечен в странен за него официален бял вечерен костюм, вдигна глава от някакъв инструмент.