Битие
Шрифт:
„Ще го направите за нас? — попитаха те. — Въпреки че знаете какво представляваме? Какво се опитахме да ви направим?“
На което човечеството отвърна:
„Няма да го направим за вас, а за предците ви, за по-ранните версии на вашите раси, които са ви създали. И за вашите потомци.“
Когато първите експерименти по възкресение дадоха плод, когато няколко извънземни се родиха от изкуствени утроби и бяха осиновени от човешки семейства, виртуалните пратеници от десетки сонди изведнъж предоставиха тайните си съкровища. Генетични кодове, които бяха крили в копие след копие, информация, погребана
Истината. Или толкова от нея, колкото можеха да отмъкнат от другите същества във фомитите. Онези, които все още отчаяно желаеха да разпространяват чумата.
Програмата беше толкова успешна с десетките видове извънземни новородени, които се отглеждаха в ясли и частни домове по Земята, увеличавайки разнообразието на това какво означава да си „човек“, че из планетата започна да се разпространява идея, която бе настойчива, дръзка, дори месианска.
Защо да не проповядваме това?
Щом методът работи за нас… щом можем да излекуваме чумата чрез съзидателна щедрост… то може би подходът ще работи и при други раси?
Хамиш беше сигурен, че това обяснява допълнителния товарен отсек в задната част на кораба.
— Вътре трябва да има средства за създаването на Лекарството! Инструменти, с които да започнем процеса в нашата нова слънчева система.
Реакцията на Лейси му дойде като удар.
— Съмнявам се, Хамиш. — Тя поклати глава. — Съжалявам, но това не изглежда особено смислено.
— Защо?
— Защото една толкова малка кутия не би могла да съдържа устройствата, които описвате. А и всички генетични кодове са вградени тук, в информационната решетка на кораба. — Тя обгърна с жест всичко около тях. — Освен това не забравяйте, че планът започва с помагането на млада извънземна раса да преодолее всички фази на кризата на развитието. Например трябва да ги научим да мислят за себе си и да устоят на другите кристали, които се представят за „богове“. Да не им позволяваме да гледат на нас като на богове! Да им покажем как да се погрижат за други жизненоважни неща като екологията и мъдрото използване на технологиите. А също и триковете на взаимната отговорност и игрите с положителен резултат…
— И едва много по-късно — продължи тя, — по време на неизбежната криза, когато разполагат с високоразвита технология и умовете им са заплашени от вирусни меми, именно тогава ще добавим Предложението на Тан и ще ги научим как да създават и отглеждат нови типове същества. За да увеличат разнообразието и мъдростта на цивилизацията си. Да се сдобият с хибридната жизненост, способна да посрещне всички предизвикателства.
— А също и да им дадем възможност да направят същото предложение на кристалите, заразили системата им — добави Хамиш, за да докаже, че разбира. — Да накарат много от вирусните същества да им сътрудничат.
— Ние носим схемите и познанията, необходими за всичко това, Хамиш, и имаме възможност
Хамиш примигна. Наистина поразителна версия за Лекарството. Никога не беше гледал на въпроса по такъв начин. Лейси определено мислеше във впечатляващи мащаби.
— Страхотно! — каза той. — Значи в името на мисията…
— Въпросът е, че не ми се струва вероятно Земята да натъпче миниатюрни биореактори, които очевидно ще се разложат или така или иначе ще остареят през милионите години. Ние ще обучаваме. И трябва да го направим лично.
Хамиш не знаеше какво да каже и затова само изсумтя разочаровано, както правеше винаги, когато някоя чудна идея изведнъж ставаше на пух и прах.
Приближаваха група фигури в края на кристалния кораб, където спускащата се дъга на тавана се превръщаше в почти отвесна стена. Също като на носа на кораба, и тук неколцина човеци стояха редом с извънземни до холографски и двуизмерни дисплеи.
Хамиш въздъхна и се обърна към Лейси и Най-стария оцелял.
— Добре. Значи кутията не е свързана пряко с Лекарството. Все пак присъствието й означава, че нашият кораб е по-голям и по-просторен от типичната кристална сонда. Освен това е оборудван с инструменти и средства за взаимодействие със света. Страхотно! Няма да сме безпомощни. Всичко това би трябвало да увеличи шансовете за успех на мисията ни, нали?
Нещо в поведението на Най-стария оцелял изглеждаше необичайно. Беше твърде мълчалив или резервиран.
— Предполагам, че това е така, приятелю — отвърна извънземното същество. — Шансовете може да са по-големи за тази конкретна сонда.
— И за другите десет милиона ли?
— За тях също, ако са изстреляни с подобно оборудване.
— Ясно. Е, тогава какъв е проблемът?
Хамиш погледна Лейси и тя вдигна рамене.
— Мисля, че за Най-стария оцелял допълнителните разходи са глупаво пилеене на средства.
Най-стария оцелял кимна.
— Именно, милейди. За цената, отишла за изработването и оборудването на този луксозен съд, можеха да се произведат и изстрелят десет или двайсет по-малки и по-евтини.
— Но вие току-що казахте, че така шансовете ни за успех са по-големи.
— Нищожно по-големи. Може би двойно. Което е незначително.
— Двойно е незначително?
— Не забравяйте, че всяка сонда е като зърно или полен, понесен от вятъра! Успешното изпълнение на мисията ни като цяло, разпространението на Лекарството, ще зависи много повече от бройката, отколкото от всяка отделна сонда, господин Брукман. Ще трябват… ще са необходими… огромни количества. Невъобразими.