Вихър
Шрифт:
Стен не можеше повече да изразява съмнения. Разбира се, Искра лъжеше. Но Стен не можеше да си позволи открита конфронтация с него. Щеше да загуби всякакъв контрол и мисията щеше да отиде по дяволите.
— Беше удоволствие да говоря, с вас, посланик Стен — приключи разговора Искра и екранът изсветля.
— Най-добре да увеличим наблюдението — нареди Стен на Синд. — Пуснете още от прилепите на Килгър в небето.
— Ще ни трябва нещо повече от Фрик и Фрак — заяви Алекс. Стен подскочи. Не беше чул влизането
Стен беше поразен.
— Студентите? Откъде са взели оръжия?
— Не мисля, че точно децата стрелят.
— Мамка му! — изруга Стен. Това беше всичко, което можа да изрече. Той се спусна към вратата, Алекс и Синд скокнаха след него.
Докато тичаше през посолството, като викаше Бор и гурките да се съберат, и изскочи устремно през вратата на сградата, призракът на пълно унищожение витаеше в ума му. Малкият досадник Милхауз се беше оказал прав за поне едно нещо. Ако нещо се случеше с разглезената младеж на „Пушкан“, истински ад щеше да се изсипе върху Алтайския куп.
Стен чу стрелбата от университета, когато стигна портите на посолството.
После се спря. Булевардът отвън беше блокиран от много джохиански войници. Хора на Искра. Войниците бяха подкрепени от две бронирани машини.
Висок майор се извиси над него.
— Махнете се от пътя ми — настоя Стен.
— Съжалявам, посланик Стен — заяви майорът, — но не мога да ви позволя да напуснете.
— По чия заповед?
— На д-р Искра, сър. Но моля ви, не ме разбирайте погрешно. За ваша собствена безопасност е. Освен това ме инструктираха да ви се извиня за неудобството. Ще ви бъде позволено да излезете, щом извънредното положение бъде овладяно.
Стен чу още изстрели откъм университета.
— Това ли е извънредното положение? — попита той.
Майорът сви рамене.
— Младите хулигани се бунтуват. Вършат ужасни неща. Унищожават обществена собственост. Убиват. Грабят. Сексуални издевателства. Ужасно е.
— Проклет лъжец — измърмори Синд.
— Трябва да се уверя — заяви Стен.
Майорът остана професионално невъзмутим. Но Стен успя да забележи, че войниците около него се стягат. Някой прошепна нещо, същевременно се чу жуженето на оръдията, които се обръщаха към посолството.
— Наистина не мога да ви го позволя, сър — каза майорът. — Наистина. За ваша собствена безопасност. Моля ви, недейте да ме принуждавате да изпълня дълга си.
Стен се почувства празен, докато се обръщаше. Чу още един залп от стрелбата и нещо, което звучеше като далечни викове.
Какво можеше да направи? Замисли се за Милхауз и тези бедни богати деца. Естествено, за него те бяха безполезни. Щеше му се да бяха някъде далече и никога да не ги беше срещал.
Само ако се беше обадил на Милхауз по-рано. Ако само беше…
О,
Алекс и Синд се опитаха да го успокоят, когато се прибра вътре.
Нямаше какво да прави сега — освен да се приготви за това, което щеше да последва.
19.
Децата на Алтайския куп не умряха без бой.
Повече от двадесет и пет хиляди студенти се намираха в кампуса, когато силите на д-р Искра атакуваха. Всичко започна с лъжлива маневра пред барикадата. Шестдесет полицаи с палки се изкачиха по високата десет метра купчина отломки.
Хванати неподготвени, студентите бяха изтласкани назад. Отрядът от ченгета се изсипа над оградата и започна да блъска и бие младежите, като разбиваше черепи и чупеше кости.
Двойка млади суздали се врязаха сред тях. Телата им се извиваха, за да избегнат ударите, острите им зъби разкъсваха сухожилия и мускули. Полицаите отстъпиха. Престориха се, че ще се прегрупират за нова атака.
Младите защитници на барикадите повикаха за помощ. Стотици дойдоха, за да им помогнат.
В щаба на оперативния комитет на „Пушкан“ Милхауз и другите млади водачи чуха виковете.
— Предадени сме — извика той.
— Хайде! Трябва да помогнем — каза Риел с глас, изпълнен с тревога. Тя се насочи към вратата заедно с Теранд и Нирски.
Милхауз не отговори. Той тъкмо беше забелязал някакъв отблясък през прозореца. По дългата алея между сградата по лингвистика и тази по изкуства се очерта силуетът на танк, който се движеше по пътя успоредно на „Пушкан“.
— Милхауз — призова го отново Риел. — Хайде. Трябва да им помогнем.
Милхауз видя още една забързана бронирана машина. Успокои се и се обърна към Риел. Тя се суетеше на вратата заедно с Теранд и Нирски.
— Ще се опитам да се свържа с посланик Стен още веднъж — каза той. — Ще го заплаша със самия ад, ако не спре това.
Той се отправи към комуникационната линия, която студентите инженери бяха инсталирали, и хвърли поглед през рамо към спътниците си.
— Вървете — подкани ги. — Ще ви настигна.
Тримата изхвръкнаха навън.
Милхауз спря. Обърна се, за да огледа отворената врата. Главата му беше наклонена като на хищник. Изчака за миг, заслушан в призивите за помощ от барикадата.
После изтича към прозореца и го отвори, прехвърли крак през рамката и скочи.
На барикадите полицаите отново отстъпваха — този път под тежък дъжд от камъни, парчета от дъски и арматура.
Риел и другите двама студенти се появиха. Приветстваха ги с викове.
От върха на барикадите младите същества им махаха, крещяха имената им и ги молеха да им помогнат да съберат студентите за следващото нападение.
Риел погледна назад за Милхауз. Сега им трябваше водач, по дяволите!