Чтение онлайн

Нулимер, последователно изчервяващ се и греещ от възхита, успя да излезе тромаво от залата. Искра се обърна към един от помощниците си.

— След това малко представление той ще ми служи добре. Но проверете стаите му — в случай че оценката ми е била погрешна.

Помощникът кимна и подаде на Искра напечатан лист. Искра го връчи на един от гвардейците.

— Това е, което ям — поясни той. — Моля предайте го на готвачите. И ги уведомете, че тази диета, разбира се, не се отнася за банкети или други специални случаи.

За миг на лицето на Искра изплува нещо, което можеше да мине за усмивка, после то придоби предишното безстрастно изражение.

Стен

не можа да се въздържи. Спря до имперския войник и погледна към листа. Съдържаше цикъл от менюта, с бележка в края, че менюто трябва да бъде повторено. Успя да види предвиденото за един ден:

Закуска

Черен хляб

Билков чай

Обяд

Зеленчукова супа

Минерална вода

Вечеря

Супа от бели дробове

Ядки със зеленчуци

Градинска салата, без подправки

Сметанова торта

Една чаша обикновено бяло вино „Рурикдоктор“

Преди лягане

Подпомагащи храносмилането бисквити

Билков чай

Стен се надяваше, че всякакви съвещания с имперския посланик по време на ядене ще се смятат за специален случай. Особено вечерното хранене. Стен подозираше, че супата от бели дробове бе включена, за да напомня на Искра за бедните му дни в изгнание. Едва ли беше възможно да я харесва.

Но сметановата торта? Може би това беше единственото удоволствие, което Искра си позволяваше. Стен си даде сметка, че ако някой го избереше за диктатор, щеше да мисли за наложници, силни питиета, халюциногенни вещества или порочна компания. Но всеки тиранин с вкусовете си.

Искра чакаше. Изглеждаше нетърпелив. Стен побърза да го застигне.

— Това, предполагам, е била спалнята на Какана?

— Да — побърза да отговори един от суетящите се помощници.

— Тогава ще бъде и моята. Обаче ще направим малки промени.

— Разбира се, докторе.

Искра се загледа замислено в голямата зала.

— Първо, махнете това ужасно легло. Няма да следвам сексуалните навици на този червей. Знаете на какво спя. И тези картини. Изхвърлете ги. Дайте ги на музей или ги изгорете. Няма значение. Едва ли ще ни остава време за величествени представяния на жалкото ни минало. Накарайте да ги заменят със стенен екран. Проектор за карти на тази стена. Хранилища за фишове и книги на другите стени. Трябва да преместим тази камина в съседната стая, тя ще бъде бойната ми зала. Сега напуснете. Ти, И Дийн, се върни на имперския кораб. Уведоми останалите ми служители, че могат да се пренесат в двореца. Накарай имперските сили да осигурят охраната за преминаването.

Помощникът кимна — също толкова отсечено като Искра. Може би това беше тяхната версия на отдаване на чест. Излезе. Вратите се затвориха и Стен и Искра останаха насаме.

Искра мина направо на темата.

— Поддържате ли връзка с Вечния император?

— Да — отговори Стен.

— Той ви е дал инструкции, нали? Че аз трябва да получа пълната ви и безрезервна подкрепа?

— Налага се да ви поправя, докторе. За да избегна бъдещи недоразумения. Беше ми наредено от Императора да ви осигуря пълна подкрепа. Обаче нито аз, нито някой член на посолството ми се намира под ваше командване. Дошли сме тук, в Алтайския куп, за да представяме Императора, Империята и нейните интереси и граждани. Тук сме също така, според

имперските инструкции, за да се уверим, че мирът ще се запази и стабилно правителство ще поеме властта.

— Различни думи — каза Искра. — Същото значение.

Стен реши да не спори.

— Мога ли да запитам за непосредствените ви намерения?

— Възнамерявам този куп да заживее в мир, както казахте преди малко. Освен това възнамерявам бруталностите, несправедливостите и злините на Какана и неговите лакеи да приключат незабавно.

— Достойна цел — заяви Стен малко по-меко.

— Благодаря.

— Използвахте фразата „Нов ред“ два пъти в мое присъствие — продължи Стен. — Какво точно означава тя?

— Не познавате моите трудове? Моите анализи?

— Извинете ме. Напоследък бях зает да пазя малките огньове да не се превърнат в пожари. И научих за предстоящото ви пристигане едва наскоро.

— Трябва да ги прочетете — препоръча му искрено Искра. — В противен случай е невъзможно да разберете Алтайския куп, камо ли да ми помогнете да го управлявам.

— Тогава ще го направя. Незабавно. Но да се върнем на това, което казахте току-що. Вие смятате да управлявате купа. Простете невежеството ми. Каква форма обаче ще има това управление? По-точно, колко представително ще бъде вашето правителство?

— Много — заяви Искра решително. — Няма да прилича по нищо на тиранията на Какана. Но едно нещо, посланик Стен. Тъй като сте от цивилизован свят, не правете грешката да антропоморфизирате съществата от този куп.

Цивилизован свят, помисли си Стен. Вулкан? Направена от хора планета на робски труд и внезапна смърт? Лицето му остана невъзмутимо, докато Искра продължаваше.

— Разберете, че никой от нас, торките, джохианците, суздалите или богазите, никога не е познавал демокрацията. Съществата тук могат да плачат за нея, но в действителност тя е невъзможна за тях. Нещо като да очаквате от слепеца по рождение да си представи залеза, да? Моят Нов ред означава определен тласък в правилната посока. Насочване. Това е единственият начин за нас да постигнем свободата си. Не по мое време, разбира се, вероятно не и в това на неродените ми синове. Но ще дойде. Това е клетвата, която дадох на гроба на баща ми и на която се посветих, когато Каканът уби моя брат. Алтайският куп ще бъде в мир. И моята свещена вяра ще стане реалност — независимо от цената за това поколение! Не може да има истински Героизъм или божественост без жертви по пътя!

Очите на д-р Искра блестяха в червено, отразявайки слънцето, залязващо навън.

— Защо — зачуди се Килгър — имам усещането, че това са пълни глупости?

Той посочи към стенния екран, който показваше терасата на двореца на Какана. Трябва да се науча да сменям наименованията, каза си Стен. Сега д-р Искра носи короната.

Доктор Искра беше застанал на терасата, с вдигнати ръце и бегла усмивка на лицето, докато под него площадът изригваше в приветствия.

Зад него се намираха алтайските първенци. Хората имаха същото изражение на доволно облекчение, когато чуха за издигането на Искра. Стен не познаваше достатъчно добре богазите и суздалите, за да разчете техните емоции. Значи този голям митинг, реши той, е просто за да се произнесе необходимата реч при смяната на командването — когато някой поема водачеството на нова част, се изисква да се срещне с по-низшестоящите офицери и да се направи на добър. После, малко по-късно, се даваше зелена улица на терора и главите започваха да се търкалят.