Чтение онлайн

Искра се вгледа в него, като се опита да го въвлече в детинска битка на погледите. Пръстите на Венло го засърбяха от желание да изтръгне очите на добрия доктор. Вместо това сведе глава.

— Добре — каза Искра. — Сега да поговорим за някои неща, от които имам нужда. Искам да обсъдим тези искания внимателно. Императорът трябва да разбере какво ми е нужно.

Той започна да изрежда голям списък от покупки, за които Венло беше сигурен, че няма да се понравят на Императора.

— Целият съм слух —

усмихна се Венло.

Стен се облегна на задната седалка на гравиколата. Пороен дъжд обгръщаше като пелена прозорците.

Нямаше никаква представа какво трябваше да предприеме сега. Искра беше едно от онези същества, които всеки дипломат срещаше поне веднъж в кариерата си.

Как да се държи с владетел, който се бореше за собственото си падение? Лесното решение беше просто да си тръгне. За съжаление това почти никога не беше възможно.

Трудност номер едно: В ситуации като тази почти никога няма очевиден наследник. Ако владетелят падне, същото става и с царството. Което може и да е просто чудесно за всички страни извън царството, само че:

Трудност номер две: Самоубийствените владетели винаги са издигани от външни сили, чиято собствена съдба зависи от благоденствието на застрашеното царство. С други думи, не се позволява нещата да се развиват естествено. Ако мълния удари подобно изсъхнало дърво, много националности бързат да пристигнат с пожарни команди.

Стен осъзна, че научава голям урок благодарение на Искра. Алтайският куп беше обречен на сегашните неприятности от мига, в който първите джохианци бяха дошли с разрешително, дадено им от Императора.

Разрешителното — странна дума за бизнес връзка между джохианците и Императора — ги беше направило специални, привилигеровани измежду останалите. Тяхното право да управляват беше станало божествено, като при древните монарси. Разрешителното в крайна сметка беше създало Каканите, които насилствено управляваха съпротивляващото се население.

Без външната подкрепа на Императора съществата в Алтайския куп щяха да бъдат принудени да намерят друго решение. Щеше да има кръвопролития наистина, но накрая джохианците, торките, суздалите и богазите щяха да постигнат някакъв консенсус.

Когато пое задачата, Стен си мислеше, че ще работи за създаването на такова правителство. Надяваше се поне да положи основите за подобно развитие.

Вместо това… Вместо това Стен трябваше да се занимава с проклетия Искра. Какъв дракх имаше шефът му в главата си?

Стен се отърси от раздразнението. Нямаше смисъл да разсъждава над решенията на шефа. Императорът можеше и да е вечен, но никога не беше твърдял, че е безгрешен. Ако Стен искаше от него да избере по-мъдър ход, самият той трябваше да му помогне.

Шофьорът даде сигнал. Приближаваха

се към суздалското посолство, първата спирка на Стен. Това беше първата стъпка в плана му да постигне някакво споразумение.

Докато се взираше през прозореца, една трета от този план замина по дяволите.

Суздалското посолство беше празно. Млади торки се ровеха из набързо изоставените лични вещи.

Стен се измъкна от гравиколата. Младите същества го забелязаха и се напрегнаха, готови да побягнат. Стен махна на охраната си, която бързо беше излязла от придружаващите го коли, да се прибере. Той се приближи сам към децата.

— Добри находки? — обърна се към високия младеж, като допусна, че водачеството може би е свързано с ръста.

— Какво значение има за теб? — попита най-дребният от торките. Дотук с догадките. Явно днес не беше от добрите дни на Стен.

— Ето един по-добър въпрос — каза Стен. — Какво значение има за теб?

Той измъкна няколко кредита и ги размаха пред искрящите малки очи. Дребният торк се опита да ги хване. Стен дръпна ръката си назад.

Кимна към посолството.

— Къде отидоха?

— По домовете си. Какво си мислиш? — детето се взираше в парите с присвити устни. Стен сложи няколко кредита в малката ръка.

— Кажи ми още — подкани го Стен. — Започни с това кога си тръгнаха.

— Преди три или четири часа — отвърна детето. — Играехме си надолу по улицата, когато изневиделица настъпи страшна суетня. Суздали, които лаят и вият, както си знаят. Гравилихтери и войници суздали навсякъде. Преди да се усетим, изнесоха всичко от сградата и потеглиха.

Стен даде на хлапето още малко кредити.

— Някой да е тръгвал след тях?

— Не. Нито някой се появи по-късно. Суздалите си тръгнаха сами. И не говореха изплашено.

— За какво говореха? — попита Стен и отпусна още малко пари на малкия негодяй.

— Да убиват богази, ти какво си помисли? — Младият торк очевидно беше поразен от невежеството на Стен. — Промъкнахме се близо, разбираш ли? За да проверим дали няма да оставят нещо ценно след себе си. Чухме водача на глутницата да говори с куцокракия, който ръководи милицията. Каза, че предстои голяма битка. С богазите. Затова си отиваха вкъщи, за да помогнат в битката.

Детето погледна Стен. Очите му бяха като на старец.

— Предполагам, че суздалите нямат шансове — каза то. — Вярно е, че са опасни. Но пилетата са по-лоши. Ти как мислиш? Суздалите или богазите?

Стен му даде и останалите кредити.

— Има ли значение?

— Не, разбира се. Просто се опитвам да пресметна шансовете. Залозите са за богазите в моя квартал. Десет към едно. Реших, че може би ще ми подшушнеш нещо, за да припечеля малко пари. И да се заема със сериозни дейности.