Чтение онлайн

Тази участ бе избегната. Сондата майка показваше как — като е била програмирана да създаде ограничен брой копия. Този тип сонда е била програмирана така, напомни си Тор.

В последната рамка от първата поредица, след заминаването на дъщерните сонди, корабът майка се движеше към някакво кълбо — планета. Сондата и планетата бяха свързани с тънка линия. Смътно хуманоидна фигура, приличаща на карикатура на мумиите по пода, вървеше по този мост към новия си дом.

Първият разказ приключваше с това. Може би показваше как би трябвало да се развият нещата. В идеалния случай. Или как са се случили на родната планета

на сондата епохи по-рано.

Имаше обаче и други истории. Други версии на реалността. В няколко от тях Сондата майка пристигаше в Слънчевата система и намираше други, които са я изпреварили. Тор осъзна, че едно от тези изображения трябва да показва онова, което се е случило в действителност в далечното минало. Но кое точно? Развълнувано проследи следващия разказ, където Сондата майка пристигаше и се срещаше с предшествениците… и до всички по-ранни пришълци имаше малки кръгли символи.

В този случай всичко продължи като преди. Сондата майка изгради и пусна копията си, след което се зае да засади планетата с дубликати на древната раса, която беше изпратила първата версия преди незапомнени времена.

— Малкият кръг означава, че другите сонди са добронамерени — промърмори Тор на самата себе си.

Гавин отстъпи назад и огледа сцената, която сочеше тя.

— Какво, малкия символ до машините ли имаш предвид?

— Те представляват типовете, които няма да попречат на мисията на тази сонда.

Гавин се умисли за момент. После се пресегна и докосна друг ред.

— А този кръстовиден символ…? — Замълча, докато оглеждаше сцената, след което отговори на собствения си въпрос. — Той показва типовете, които биха й се опълчили.

Тор кимна. Редът показваше как Сондата майка пристига, но този път насред други машини, до всяка от които имаше глиф, подобен на символа за тонг 31 . В този разказ Сондата майка не създаде свои копия, нито засади планетата. С изразходвано гориво, неспособна да избяга от системата, тя си намери скривалище зад звездата, далеч от другите.

— Страхува се от тях.

Тор очакваше Гавин да я обвини, че използва човешки категории, но партньорът й продължи да мълчи умислено. Накрая кимна.

— Мисля, че си права. — Отново посочи изображенията. — Виж, всеки от кръстовидните и кръглите символи се различава мъничко от другите.

— Да — съгласи се тя и се наведе напред, яхнала тихо бръмчащия робот. — Да приемем, че когато е била направена тази рисунка, в галактиката е имало два основни типа сонди на Фон Нойман. Може би две противоположни философии. И че във всеки лагер е имало някакви различия.

Посочи десния край на стената. Там имаше колона скици, изобразяващи различни варианти на машини, всеки със свой кръстовиден или кръгъл символ. До всяка машина имаше пиктограма.

Някои от сцените бяха смразяващи.

Гавин поклати глава. Явно му се искаше да не вярва на очите си.

— Но защо? Сондите на Фон Нойман би трябвало да… да…

— Да какво? — тихо и замислено попита Тор. — Години наред хората са приемали, че другите раси ще мислят като нас. Смятахме, че

ще изпращат сондите си да събират познания или може би да кажат здрасти. Някои дори предполагаха, че някой ден ние можем да изпратим машини като Сондата майка, за да засеем други планети с човешки колонии, без да принуждаваме биологичните хора да понасят суровите условия на междузвездното пространство. Това са екстраполациите, които сме направили, след като сме видели възможностите на чудесната идея на Джон фон Нойман. Очаквали сме, че извънземните, които ни предшестват в галактиката, ще са същите като нас. Но това не изчерпва списъка дори на човешките мотивации, Гавин. Други същества може да са измислили концепции, които да са невъобразими за нас!

Тор внезапно се смъкна от робота и се понесе над прашния под, преди слабата гравитация най-сетне да я дръпне долу пред покритата с изображения стена. Ръката й докосна очертанията на каменно слънце.

— Да кажем, че в далечното минало много планетарни раси са се развили като нас и дори са открили как да правят умни, издръжливи машини, способни да пътуват между звездите и да се възпроизвеждат. Дали всички подобни видове ще се задоволят само с изпращането на пратеници?

Гавин погледна мълчаливите неподвижни мумии и изсумтя:

— Явно не.

Тор се обърна към него и се усмихна.

— През последните години повечето от нас се отказват от старата мечта да изпращаме биологичните си тела към звездите. О, подобно нещо би било възможно, но защо вместо това да не потеглим като същества, пригодени по-добре към средата? Това е една от причините да разработим нови типове хора като теб самия, Гавин.

Партньорът й поклати глава; продължаваше да гледа мумиите.

— Но другите раси може и да не се откажат така лесно от старата мечта.

— Да. Може да използват новата технология, за да засеят далечни планети с биологични копия на самите себе си. Както казах, земните хора също са мислели за подобно нещо. Проверих старите бази данни. По темата дори е имало дискусия през двайсети век.

Гавин се загледа в изображенията.

— Добре. Това мога да го разбера. Но тези другите… Насилието! Що за мислещо създание би направило подобно нещо!?

„Горкият Гавин — помисли Тор. — Това е голям шок за него.“

— Знаеш колко ирационални можем да сме ние, биологичните. Човечеството се опитва да премине към частично силициев живот по плавен и разумен начин, но други могат и да не изберат подобен път. Могат да програмират сондите си със строги заповеди, основаващи се на логика, която е имала смисъл в джунглите и блатата, в които са се развили извънземните, но са безумни в галактиката. Техните пратеници въпреки това ще следват заповедите много след като създателите им са се превърнали в прах. Нещо по-лошо, биха могли да започнат с някакви нелогични инструкции, а след това да мутират и да поемат в още по-странни посоки.

— Безумие! — Гавин поклати глава.

Въпреки способността си да се включва пряко в банките памет на компютрите Гавин никога не би могъл да сподели нейния опит в тази област. Беше възпитан като човек. Части от мозъка му се бяха самоорганизирали според шаблони за човешкия мозък. Но той никога не би могъл да чуе в собственото си съзнание слабите остатъчни отгласи от саваната, нито да види потрепващите сенки на Старата гора. Или останките от зъб и нокът, напомнящи на всички биологични мъже и жени, че вселената никому не дължи предпочитания. Нито пък обяснения.