Битие
Шрифт:
67.
Древна сияйност
Първата светлина.
Докато се носеха в гравитационната вихрушка — марсианската втора точка на Лагранж, — осемдесетте и седем цветчета се разтвориха около общия си център, като всяко от тях огъваше с електричество двайсет километра кераметал в съвършена полусфера, отразяваща звездната светлина в един-единствен фокус.
Спектакълът бе още по-грандиозен за зрителите, които гледаха от бавно въртящото се гравитационно колело на „Абу Абдула Мохамед ибн Батута“. Огромният телескоп и всички звезди сякаш се въртяха в някакъв бавен валс.
— Толкова
— Може би Лейси ще го види. След време — отвърна Куриерът на предпазливостта с успокоителен тон, долитащ от резонансната повърхност на кристалния му дом. Извънземният приличаше на отрязана глава, рееща се в полупрозрачен куб, понесен от робот. — Синовете й я замразиха, след като почина. Предвид сегашната скорост на технологичния ви прогрес вероятно след трийсетина години ще бъде съживена и…
— Няма да е същото — твърдо отвърна Джени. Въпреки дългата й семейна връзка с Куриера двамата винаги бяха на различни позиции по този въпрос. Тя беше на страната на Натуралистичната партия по въпросите на живота и смъртта. — Лейси страшно би искала да види разгръщането на телескопа със собствените си очи.
Джералд видя как симулираната уста на Куриера започна да се отваря, сякаш за да възрази, че органичните сензори нямат никакви преимущества пред механичните. Но явно това беше стар спор между приятели. Пък и в ума на древния космически пътешественик се въртяха други неща.
— Още не разбирам защо трябва да чакаме толкова много месеци преди да насочим погледа на тази великолепна машина към родния ми свят.
Джералд си имаше свои тревоги. Беше се свързал с отговарящите за търсенето и отбраната ИИ, които сканираха вътрешния край на пояса според заповедите му и бдяха за евентуални заплахи. Все пак отговори на Куриера:
— Знаеш защо обсерваторията беше построена на марсианската втора точка на Лагранж. Така можем да се възползваме от строителната площадка на Фобос и в същото време да стоим настрана от по-големите гравитационни кладенци. Това означава също, че телескопът ще бъде насочен предимно навън, не към Слънцето. Твоят роден свят е в посоката на Козирог, а сега съзвездието е твърде близко до Слънцето, за да може да се наблюдава безопасно. Ще е по-достъпен след половин земна година или една пета от орбитата на Марс. Бъди малко по-търпелив.
Последното беше насмешка, разбира се. И Куриерът лапна въдицата.
— Търпелив. Търпелив? — Зрителната му ивица сякаш проблесна. — След всички хилядолетия, които прекарах в смразяващия космос, след огненото приземяване и престоя в леда, след общуване с непредвидими примитиви, след като бях почитан, краден, отново почитан, после заровен и удавен, разпитван и удавен отново…
Извънземният пратеник внезапно млъкна и се люшна назад. Джералд вече познаваше Куриера достатъчно добре, за да е наясно с някои от настроенията му. В това число и с печалното осъзнаване.
— Ах, Джералд, приятелю, разбирам, че ме дразниш. Добре. Ще престана да настоявам да побързате. След хиляди години очакване хората да развият
Джени поклати глава.
— Или много повече. Много добре го разбираш. Дори този мощен телескоп може да се окаже недостатъчен, за да потвърди, че видът ти продължава да съществува на планета Турбулентност. — Тя използва китайското име, избрано от баща й преди десетилетия. — Би трябвало да успеем да получим спектрални данни за състава на атмосферата и достатъчно ясен образ, за да видим дали все още има океани. Наличието на метан и кислород ще докаже съществуването на живот. Ако засечем много хелий, това може да означава наличие на множество термоядрени реактори… или продължителна ядрена война.
— Уверявам те, че това никога не се е случвало.
— Можеш да гарантираш, че не се е случвало през последните трийсет хиляди години? Както и да е, признавам, че ако засечем бързо разпадащи се странични продукти от индустрия в атмосферата, това може да означава съществуване на технологична цивилизация. От друга страна, подобни следи може да липсват, защото твоите хора са преминали към по-добри безотпадъчни източници.
— Този апарат може ли да сканира и за радиосигнали?
— Може и ще сканира. Засега с устройствата си на Земята не сме чули от родината ти нищо освен фонов шум. Но пък е възможно да използват високоефективна техника за съобщения, при която почти няма изтичане на сигнали. Земята е била най-шумна по време на Студената война от седемдесетте години на двайсети век, когато военните радари са тръбели денонощно наред с безбройните цивилни телевизионни станции. След това планетата ни е станала по-тиха и по-малко прахосническа. А твоята може да се е развила още повече след изстрелването ти в космоса.
— Но нашето прекрасно ново цвете… — продължи тя и кимна към огромния телескоп, простиращ се на четирийсет километра и проблясващ от отраженията на далечното слънце, — може да ни позволи да подслушваме много по-добре. Разбира се, ако някой все още използва радио или лазери на или близо до родната ти планета.
— Значи можеш да разбереш нетърпението ми — отбеляза Куриерът.
— Разбира се, че мога. — Джени се усмихна. — Но ние избързваме. Преди Турбулентност да попадне в полезрението ни, ще обърнем Голямото око на Доналдсън-Чан към системи, от които твърдят, че са дошли други артефактни извънземни.
— Родините на глупците и лъжците — промърмори Куриерът, както беше мърморил по време на първия Велик дебат между артефактите, още преди раждането на Джени. Вежливостта го накара да продължи, макар и неохотно. — Разбира се, надявам се всички те да са преживели чумата и да ги откриете живи и в добро здраве.
Ясно беше, че Куриерът не очаква това да се е случило. Другите затворени в кристалите същества също не го очакваха. Думите бяха като молитва, повтаряна от всички извънземни.
Джералд слушаше разговора с половин ухо. Основната му грижа нямаше нищо общо с планети на светлинни години оттук. Наблизо имаше други опасности. Обърна се към отбранителния ИИ на кораба.