Чтение онлайн

Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.

Вероятно се започна преди нара, с нарциса.

Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на цветето. Почувства се изненадан и облекчен от лекотата, с която тя го последва.

Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя съпруга, може би дори някой, който не беше бог. А тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на мъртвите си бе сериозна работа.

В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени бяха украсени със злато и сребро, отразяващи светлината също като очите й. Хадес обичаше

хладните гладки камъни, но не толкова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в неговия свят. Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите кожи. Носеше се лека музика от цитра. Коленичил пред нея, той свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури. И през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.

Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като крилце на пеперуда, Персефона се извърна настрани.

Хадес й бе дал златни фибули—, за да закачи пеплоса— си, и пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли. Той внимателно разкопча фибулата на лявото й рамо. Ръцете му не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.

Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като смокини. Стори му се, че държи дюли в ръцете си — гърдите й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-меки. Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и големи, се спуснаха надолу към ръцете му, после обратно към лицето, но се отместиха от него, веднага щом забеляза, че той я наблюдава.

Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към гърдите й и прокара палци по зърната, които незабавно се втвърдиха. Кожата й бе мека и гладка като талка, размазан по пръстите му.

Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Персефона потръпна леко.

Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща като крилцата на пеперуда, изскачаща от пашкула. Освен това бе хлъзгава като съществата, които живееха в подземните басейни. Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще постъпи по същия начин.

Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху нея свирепия си глад, който не можеше да бъде утолен дори с амброзия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната й буза с опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но не нарочно.

Измъчен, Хадес въздъхна тежко.

— Погледни ме — каза той. — Няма да те нараня, Персефона.

Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а не страст.

Хадес потръпна.

— Искам само да ме погледнеш — каза той меко.

— Мразя те — отвърна тя и се извърна настрани.

Широко отворените й очи бяха приковани в стената.

Е, все пак щеше да му достави удоволствие. Брачната им нощ щеше да е идеална. Стиснал зъби, Хадес разкопча хитона си. Пръстите му трепереха, но когато голата му плът се допря в нейната, той почувства, че бе готов да избухне.

Усещаше уханието и на мускус, напомнящо на гъбите, които простосмъртните ядяха. Стисна бедрата й с ръце и повдигна таза й към устата си. Погали с език нежните й листенца, засмука тичинката й и я притисна леко между зъбите си. Персефона изстена шумно като съсипана душа, попаднала в преизподнята. Той щеше да се отдръпне от нея, ако в същия момент тя не бе заровила пръсти в косата му Хадес се зарадва,

а следващият й стон изпълни сърцето му с надежда.

Персефона въздъхна и се отпусна. Той положи лекото й тяло на възглавниците и погали гърдите и лицето й. Ръката му се отпусна нежно върху бузата й, докато я целуваше.

— Мразя те — каза тя.

Персефона отхвърли презрително топаза и смарагда, аметиста и тормалина. След като го отблъсна така грубо, Хадес се качи в горния свят, за да й донесе цветя, но тя ги метна в лицето му.

Първият път, когато Персефона го остави, за да отиде при майка си, Хадес не я придружи. Не изпитваше абсолютно никакво желание да види Деметра. Старата вещица Хеката придружи жена му вместо него. Хадес се престори, че не търси в лицето и очите на съпругата си тъга или радост.

Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той отидеше, щеше да изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката беше добър компромис. Привилегиите й в подземния свят датираха от далечното минало, преди да започне неговото царуване. Хадес знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на простосмъртно дете, но не му пукаше за това. Персефона не можеше да роди след връзката си с Царя на мъртвите.

След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да спечели Персефона с поезия. Резултатът бе толкова печален, че той се отказа от повторен опит.

За известно време между Хадес и жена му имаше известно приятелство. Персефона знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея плана си да я запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия, но хитър план, и дори се захвана да наблюдава напредъка на героите в техния свят всеки следобед, сгушена до мъжа си на канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За нейно удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен прозорец, през който следеше натрапниците като самия Танатос, суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как застаряващите герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над чудовищното създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се засмя, когато тя си измисли собствени разговори с двамата герои.

— Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!

— Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!

— Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!

Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече

жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и съща цел.

Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на спокойствие.

Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се радваше — все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.

Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше. Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността, защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни волности с любимия й.