Робинята
Шрифт:
— Съжалявам — извини се тя.
Той сви рамене.
Мадлин остана до джипа. Погледна го, после насочи очи към Вон.
— Знаеш ли, мразя това проклето нещо — каза тя, като удари кадилака с лакът.
— Така ли? Защо тогава го караш?
— Принадлежеше на съпруга ми. Предполагам, че се чувствам виновна, че седи тук неизползван, затова го изкарвам от време на време. Знаеш ли какво? Ще ми направиш услуга, ако го вземеш
— Не мога да си го позволя — отвърна Вон притеснено.
— Не
Вон сви рамене.
— Не, благодаря.
В мозъка му загоря пилотното пламъче, което искаше да подпали жадната пещ. Ужасно му се искаше нещо. Не бяха се разбирали да не се виждат и с други хора, но той искаше да е верен. Но пък фантазиите можеха да го отведат само до определено място.
— Наистина ще ми е приятно, ако го вземеш
— Не, не го искам. Просто го продай!
— Аха.
Тя замълча намръщено, разтърка ръце и погледна Вон, после колата.
— Бих искала да ти дам нещо — каза тя меко, а лицето й се успокои.
Очите на Вон се спряха върху тънката й талия. Смея ли да поискам? Срещна строгия й поглед. Не, тя нямаше това предвид.
— Даваш ми много, Мадлин. Не се нуждая от нищо.
Изражението й го озадачи. Не бе наясно дали бе ядосана, или щастлива. Стори му се, че би трябвало да каже още нещо, но не знаеше какво.
— Вон, разказах ли ти за нощта, когато го хванах?
Вон не искаше да слуша за това, но тя копнееше да му разкаже. Раната в душата й още гноеше. Мадлин бе самотна жена. Беше му признала, че трудно се доверява. Животът й бе пълен с пари, но лишен от честност и откровеност.
— Не, Мадлин.
Тя оправи бежовата си ленена пола.
— В моята собствена къща. Правеше го в собствения ми дом. Не знам дали беше проститутка, но приличаше на такава. Слава богу, мразя оръжията, защото, ако имах пистолет, той вече щеше да е мъртъв. А и проститутката.
Зениците й се свиха като малки черни дупчици в долината на смъртта. По гърба на Вон полазиха тръпки. Мадлин се насили да се усмихне.
— Изгорих чаршафите и изхвърлих матрака, но стомахът още ме боли. Нещо като развалено ядене, което не мога да повърна — обясни тя, като избърса сълзите от бузите си и се прокашля. — Дори се зачудих дали да не… как го наричат? Дали да не сключа договор с наемен убиец.
Вон се ококори.
— Но никога не бих направила подобно нещо. И не знам как да се освободя от гнева.
Вон изпита странно чувство. Все едно се намираше в центъра на ураган. Тежкият му
зеленикав въздух бе успокояващ, но и заплашителен.
— Просто го насочи — каза той с разтуптяно сърце.
— Към какво?
Вон
— Играла ли си някога?
— Да, в училище. Защо? — учуди се тя.
— Не можеш да му направиш нищо, затова трябва да намериш заместник.
— Какъв заместник? — попита сковано.
Сърцето на Вон заби лудо.
— Някого, когото да накажеш. Да излееш гнева си върху някого.
— Мислиш ли, че ще помогне?
— Защо не?
Тя завъртя глава леко, но погледът й остана прикован в него.
— Какво имаш наум?
Имаше безброй начини и Вон знаеше всичките. Беше използвал пръчка, бухалка, дори камшик. Наведени над бюро или маса, облегнати на плот, обгърнали краката си с ръце. Облечени в кожа, дантела и лен. Но най-хубавото винаги беше нагорещена червена ръка върху свежо бяло дупе, проснато в скута на мъчителя. Класиката никога не излиза от мода.
Вон убедително изигра ролята на заловен в изневяра съпруг. Свали джинсите си и се просна в скута на Мадлин. Малката й ръчичка плясна силно задника му Тя потръпна и чувствата й избликнаха като контролирана експлозия. Вон се намръщи. Мадлин ахна, когато усети коравия му член в скута си. Удари го по-силно, а от очите й се изля порой.
Задникът на Вон тръпнеше от ударите, когато той се надигна и грабна панталона си.
— Чакай.
Членът му омекна, когато Мадлин излезе от стаята и се върна с бурканче в ръка. Въздъхна и каза:
— Още не сме свършили.
Седна в средата на канапето, а Вон полегна отново в скута й. Сърцето му заби лудо. Усети аромат на рози, после почувства студения крем. Мадлин го разтри в кожата му и въздъхна, когато членът му отново се надърви. Махна му да седне до нея.
За първи път тя се наведе и пое пениса му в устата си. Ръката й загали топките му Облеченото й в коприна дупе бе достатъчно близо до него. Той го помилва нежно. Мадлин не носеше бельо.
Членът му запулсира, когато тя го пое дълбоко в гърлото си. Вон стисна дупето й здраво, а тя повдигна полата си и го възседна.
— О, господи — заповтаря той, когато Мадлин увеличи скоростта.
Ръцете му се свиха в юмруци и той експлодира дълбоко в нея.
— Простено е — прошепна тя в ухото му.
Никой от двамата не искаше да се отдръпне от пропастта, която се създаде между тях. Видяха се няколко пъти, но се разделяха в края на всяка вечер. Една нощ Мадлин настоя Вон да отиде в дома й. Стоповете й останаха пред очите му по целия път. Когато той излезе от хондата си, тя стоеше до кадилака.
— Наистина бих искала да го вземеш