Чтение онлайн

— Зиг-Зауер — отвърна Корнелия.

Той погледна разтревожено за миг, но после се успокои и кимна на американката да замени Джули и да се погрижи за надървения му член, Корнелия нежно помоли момичето да се дръпне, за да заеме мястото му. Италианката отстъпи назад към леглото. Корнелия коленичи. Докато устата й се приближаваше към пениса, тя извади пистолета изпод белите хавлии, постави го под брадичката на лошия човек и натисна спусъка.

Заглушителят свърши чудесна работа и изненаданият писък на Джули се оказа по-шумен от изстрела, който отнесе горната част на черепа на мъжа и пръсна мозъка му. Той падна на земята, а Корнелия

смекчи удара с протегнатата си ръка.

— Господи — ахна Джули и погледна въпросително Корнелия, която се изправи с пистолета в ръка, гол ангел на смъртта.

— Той беше лош човек — обясни Корнелия.

— Знам — отвърна италианката. — Но…

— Просто бизнес. Нищо лично.

— Значи.

— Шшшт — прекъсна я Корнелия. — Облечи се.

Младата италианка стоеше като закована на пода и Корнелия не можа да се удържи да не я огледа.

— Много си красива — отбеляза тя.

— Ти също — отговори момичето със зачервено лице.

Корнелия скри пистолета в хавлиите.

— По принцип бих убила и теб — каза тя. — Правилото ми е да не оставям свидетели. Но не обичам да убивам жени. Облечи се, изчезни и забрави за него. Не знам дали го познаваше добре… предполагам, че не е много отдавна. Намери си млад мъж. Живей. Бъди щастлива. И.

— Какво?

— Забрави ме. Забрави как изглеждам. Не ме познаваш. Никога не си ме виждала.

Джули кимна в съгласие и нахлузи блузата си, разрошвайки тъмните си къдрици.

Другата жена не бързаше да се облече. Очевидно се чувстваше удобно гола. Тялото й беше бледо, но по различен начин от това на италианката. Джули не можа да определи естеството на разликата.

Корнелия я загледа как бързо нахлузва дрехите си.

— Върни се в Рим. Това никога не се е случвало. Просто си в Париж, Джули. Друго място.

Обратно на улицата Джули се почувства объркана за момент. Всичко бе станало невероятно бързо. Тя се изненада, когато осъзна, че не бе така шокирана, както би трябвало да бъде. Просто нещо се бе случило. Приключение. Първото й приключение след Пепино. Тя прошепна тихо истинското му име. Парижката нощ не й отговори.

Провери чантата си. Имаше достатъчно пари за евтин хотел за тази нощ. Утре щеше да хване влака за Рим.

Докато вървеше към Сена, забеляза идеално осветения Лувър.

При четвъртия си опит Джули намери евтин хотел на улица „Мосю ле Принс“. Стаята беше на четвъртия етаж и тя едва се побра в миниатюрния асансьор. По-късно излезе навън и си купи палачинка от будка на близкия ъгъл. Пред кината се извиваха дълги опашки най-вече от хора на нейната възраст. Нямаше по-стари мъже. Тя тръгна към Нотр-Дам и се замота в малка книжарничка, където лениво запрелиства изложените книги. Ужасно й се пиеше кафе, но книжарниците в Латинския квартал не продаваха кафе, за разлика от любимото й място в Рим — „Фертинели“, където бе прекарала голяма част от тийнейджърските си години. Но знаеше, че ако седне сама в кафене, някой можеше да я обезпокои и да се опита да я сваля, а тя не изпитваше желание за разговори тази вечер. Затова се върна в хотела и заспа дълбоко. Нощ без кошмари или спомени.

Униформеният мъж подаде паспорта на Корнелия.

— Надявам се, че изпитахте удоволствие от посещението си тук, госпожице? Американката му се усмихна мило.

— Абсолютно — отговори тя и се отправи към залата за заминаващи.

ПАРАНОИЧНАТА ПОЛИ

ТАРА

АЛТЪН

Тази сутрин, когато се събудих, открих, че приятелят ми искаше да му направя минет. Не бях в настроение и му казах, че носът ми е запушен и ако изпълня подобен номер, несъмнено ще се задуша и умра. Вероятно прозвучах мелодраматично, но мисля, че това промени решението му Честно казано, напоследък изпитвам странни чувства по отношение на нас като двойка. Нещо липсва в секса и се тревожа, че аз съм виновна за това. Имам си и други проблеми. Може би съм просто параноичка, но се страхувам, че имам лош късмет.

Когато излязох от спалнята, открих още доказателства за изчезващия ми късмет. Котката ми беше повърнала на мокета пред вратата и едва не стъпих в гнусната купчинка. След като почистих драйфаното, си промених решението да ям бъркани яйца на закуска.

В службата бях почти смачкана до смърт от идиот, който натискаше копчетата на асансьора като луд. Ако не носех огромна чанта и торба с обеда си, щях да бъда размазана. Слава богу, не съм от мъжки пол, защото топките ми щяха да бъдат премазани със сигурност. Вторачих се мрачно в говедото, отговорно за инцидента, и се зачудих дали, ако бях мъж с размазани топки, щях да получа обезщетение за трудова злополука.

Влязох в офиса и забелязах, че в една от кутиите за дарения за бездомници лежеше нещо странно. Хората носеха какви ли не идиотщини — малки шишенца шампоан, взети от хотели, прашни консерви със зеленчуци от домовете си и безброй други дивотии. Днес имаше нещо кафяво и космато. Мили боже, стори ми се, че в кутията бе пропълзял гигантски плъх и бе умрял там. Но пък изглеждаше прекалено голямо за плъх. Дали някой бе донесъл мъртво животно, за да нахрани гладните? Това беше ужасно нехигиенично.

После осъзнах, че приличаше на наметка от норки, което бе още по-лошо. Не можех да си представя бездомник с измита с шампоан коса, поглъщащ грах с изтекла годност, издокаран в наметка от норки.

Отчасти ми се искаше да бръкна в кутията и да проверя какво бе проклетото нещо, но кой бърка в кутия за дарения? Все едно да си пъхнеш ръката в буркан за келнерски бакшиши, за да видиш дали това наистина е новата монета от двайсет и пет цента. Забързах към бюрото си, за да не закъснея.

През следващите два часа оставих загадката с кожата да ме тормози, но накрая някой прибра още няколко прашни консерви в кутията и сложи странното нещо отгоре. За мое облекчение то се оказа мече, при това много сладко. През останалата част от сутринта обмислях как да го гепя и отнеса у дома. Отново ми се прииска да имах топки.

През почивката си слязох долу до сладкарницата. Възнамерявах да си купя пакет кашу, все още придържайки се към проклетата си диета, когато погледът ми падна на пакет „Зингърс“, малки кексчета, пълни с крем и покрити с глазура. Можех да се закълна, че касиерката пресмяташе калориите наум, докато ми вземаше парите. Прекалено много се срамувах да изям кексчетата на обществено място, затова се пъхнах в тоалетната и се настаних в кабинка. Пишкането и яденето на кексчета едновременно се оказа изключително приятно. Ако имах топки, нямаше да ми е лесно, защото щеше да ми се наложи да държа члена си с едната ръка, а кексчето с другата, но понеже съм момиче, ръцете ми бяха свободни.