Чтение онлайн

„Или са приели, че бедняк като мен не може да има подобни средства?“

Замисли се за импланта. Дали той не записваше всичко, което виждаше? И дали в този случай той беше като жертвите на отвличане, които непрекъснато предизвикват съдбата, опитвайки се да надникнат под превръзката на очите си?

„Или пътувам към място, което е така защитено от опити за бягство, че не им пука какво зная?

Или място, от което никога няма да поискам да избягам?“

Тази възможност бе за предпочитане.

„Или ще ме променят така, че да съм кротък?

Или

ще открият, че съм им нужен само за малко, докато не намерят заместник, който може да разговаря с камъка-свят? Трябва ли да правя всичко по силите си да спечеля следващите си господари, както направих с Ана, Пол и д-р Нгуен?“

Всеки сценарий вървеше с ярки фантазии. И Бин се опитваше да не ги субвокализира — имаше устройства, които можеха да уловят импулсите в гърлото и да ги превърнат в думи, които никога не си изричал на глас.

От друга страна, защо му е на някой да си прави труда да подслушва някакъв си боклукчия от крайбрежието? В крайна сметка всяка фантазия завършваше с една и съща мисъл. Че може никога повече да не види семейството си.

„Но войникът… жената в онази потънала таванска стая… тя ще вземе записа на Ян Шенсю. Ще знае, че съм сътрудничил. Правителството ще защити и награди Мей Лин и Сяо Ен. Нали така?“

Всичко това бе твърде тревожно и смущаващо. За да се разсее, Бин сложи камъка-свят в скута си и се опита да поговори с Куриера на предпазливостта.

Вярно, без слънчева светлина съществото трябваше да пести енергията си и да отреже анимациите — образите бяха смътни и ограничени на малка площ. Въпреки това можеше и да му е от полза да научи нещо ново.

Не беше лесно. При липсата на звукова индукция му оставаше само да рисува символи по овоидната повърхност. Отначало Куриерът се опитваше да отговаря с древни идеограми. Бин обаче познаваше само някои от тях и затова подновиха процеса на обучение на писмен китайски. Съществото вътре предлагаше картини или пантомими. Бин рисуваше съответните модерни думи, често с помощта на иидобавката. Нито веднъж не му се наложи да повтаря и всичко вървеше забележително бързо. След половин ден вече общуваха.

Накрая Бин се почувства готов да зададе въпроса, който го вълнуваше най-много. Защо Куриерът мразеше извънземните от Хаванския артефакт?

Защо ги беше нарекъл „лъжци“?

Съществото обясни с порой символи, съпроводени с образи с ниска резолюция.

Нашият свят е по-отдалечен от слънцето си от вашия. По-голям, но по-малко плътен. Гравитацията ни е по-слаба. Атмосферата е по-гъста и с много сняг. Това е планета, на която може да се кацне много по-лесно, отколкото на вашата Земя. Ако слънчевото платно се направи особено яко в средата, то може да се използва като парашут за омекотяване на удара.

И затова когато пристигнали на нашия свят, много от камъните вестители не спрели да изчакат на безопасно разстояние появата на технологична цивилизация. А вместо това подходили директно, изсипали се от…

Последва нов символ, който не приличаше

на китайски — елегантни извити и преплитащи се линии, които приличаха на вълни по плажа. Образът напомняше на Бин за турбулентност и така стана неговата дума за онази планета.

… от много източници.

Моята раса станала разумна, като вече знаела за тези небесни кристали, тъй като ги откривала от време на време в тинята или леда. Дори в камъните. Групите събиратели на праисторическите ни предци ги ценели високо. Първите племена воювали за тях, почитали ги, смятали ги за оракули, търсели от тях съвет за следващия лов, за примитивното земеделие, за дипломацията. И за браковете.

Извънземният направи жест, който Бин не успя да си преведе — гърчене на двете ръце. И в същото време беше уверен, че жестът изразява ирония.

Така нашата еволюция била насочвана. И ускорена.

Бин написа горчиво с пръст, че човечеството никога не е имало подобна помощ. Разбира се, освен ако не броиш няколко неясни порицания от Небето. И може би няколко побутвания от отделни фрагменти на вестители, стигнали до Земята.

Не бързай да завиждаш — сгълча го Куриерът. — Можело е да стане неусетно, ако е бил един вид камък, с един обитател! Имало обаче десетки, може би дори стотици кристални мъдреци, пръснати по многобройните островни континенти! Едва много по-късно научихме, че са дошли от космоса, но от различни посоки. Най-малко от осемнайсет различни места. Планета Турбулентност се намира на кръстопът на галактическите течения.

Добави и следния дразнещ факт — че във всеки камък е имало цели тълпи! Общности, сборове, цели зоопаркове от „богове“ с най-различни форми, които се препирали дори когато били съгласни едни с други.

Ние сме имали благословията — и проклятието — на изключително разнообразни съвети. Разбира се, с изключение на това, че всички те са искали едно и също.

Но въпреки това — написа Бин — те са ви помогнали да се развиете бързо.

Куриерът кимна. Бин така и не можа да реши дали жестът е характерен за него, или го е научил от хората.

Едно племе, следващо съветите на своя камък шаман, практикувало жестока евгеника в продължение на петдесет поколения, скрито високо в планините. Когато нападнали, всички други кланове на онази суша били изумени и подчинени, а местните женски искали да се сношават само с мъжките на завоевателите.

Камъкът-свят показа тълпа голи първобитни, кланящи се пред друга група, която беше по-висока, по-изправена, с кожени дрехи, широки носове и гъсти гриви — приличаха повече на самия Куриер.