Вихър
Шрифт:
Стен кимна. Дори не можеше да си представи колко зает трябва да е Императорът. Стен не беше посветен в голямата картина. Но от неговите задачи — дипломатически местни мисии — и от кръга от знаещи приятели беше получил смътна представа.
Империята се сриваше, когато Императорът се завърна. Цели региони бяха останали без АМ2 доста дълго време. Когато евтината енергия изчезна, индустрията се парализира. Избухнаха бунтове. Съществата бяха принудени да се запасяват по всякакви начини.
Вечният император правеше всичко по силите си да запушва течовете, където ги имаше. Изоставяше някои области
— Дадох на Какана доста повече гориво, отколкото заслужава — каза Императорът. — Но той го прахосва. Използва го, за да строи грандиозни паметници за себе си, вместо да нахрани поданиците си. На тях започва да им писва. Преди време го предупредих, че това му поведение няма да доведе до нищо добро. Преди около година мандатът на нашия посланик в Алтайския куп приключи и той се оттегли. Това е нещо обичайно. Необичайното е, че все още не съм назовал заместника му.
Това прозвуча като доста тежка нападка срещу Какана, помисли си Стен.
— Учуден съм, че не се е осъзнал — отбеляза.
— Аз също. Както казах, той е стар. Пленник на навиците си. Но ако той поддаде, всички Тома Неверни сред съюзниците ми ще се уплашат. Ще искат още АМ2. Което ще прати по дяволите икономиката.
Стен разбра. Всички пари бяха свързани с основния енергиен източник в Империята. Произвеждащ ли повече, ще предизвикаш инфлация на парите. Произвеждаш ли по-малко, се получава дефлация. Тук имаше двойна неприятност: тъй като е налице по-малко енергия, по-малко стоки щяха да се появяват на пазара. Така че всички пари щяха да се изстрелят нагоре, което би довело до още по-голяма оскъдица. Черни пазари. И накрая, непокорно население.
Императорът ходеше до тънък лед.
— Кой е вероятният наследник на Какана? — попита Стен.
Императорът въздъхна.
— Никой. Няма живи роднини, И освен това е микромениджър. Решава всеки детайл — от това колко вода трябва да има в главния басейн на двореца до цените на гравитакситата. Той възпира и потиска всяка инициатива. Като капиталист Каканът не е съвсем зле. Като изпълнителен директор е пълна нула.
Императорът отпи от бирата.
— В момента е доста отчаян обаче. Моли ме за някакъв знак за подкрепа. Да покаже на хората, че аз съм на негова страна. Заедно с АМ2, разбира се.
— И вие искате аз да съм тази подкрепа? — попита Стен.
— Точно така. Направи голямо представление за него. Ти си един от главните ми герои. Имаш медали. Отличия. Победи. На бойното поле и в залите на дипломатите, и прочие. Ще накарам медийните ми екипи да раздухат нещата. Не че ще трябва особено усилие.
Той се вгледа в Стен. Но вместо да се усмихне, придоби умислено изражение. Стен реши, че не иска да знае върху какво разсъждава началникът му.
Императорът се сепна и се ухили.
— Вземи когото пожелаеш — твоите приятели Бор, някакви елитни части, обичайния ти екип от експерти, както решиш. Но се увери, че всички блестят. И за да направим това истинско запомнящо се
Предложението накара Стен да се усмихне.
Императорът се засмя.
— Реших, че ще ти хареса.
„Виктори“ беше синоним на кораб мечта. Нов клас тежковъоръжен брониран тактически кораб, носител на тактически изтребители, построен специално според исканията на Императора. Истински царствен. За да се впечатлят туземците, казваше той. Всичко в него беше свръхлуксозно, от частните каюти за екипажа до личния апартамент на Императора.
— Е, това наричам аз чудесна длъжностна характеристика — каза Стен, като вдигна наздравица за началника си. — Така. Ако искате целувки и прегръдки за Какана на публични места, какво да бъде отношението ми, когато сме сами?
— Студена любезност — отговори Императорът. — Ледена резервираност. Внушаващо страх поведение. Искам да вижда моите очи в твоите. Кажи му, че съм обещал да изпратя нов посланик веднага. Обаче… Също така искам развитие по въпроса кой ще го наследи, когато умре. По такъв начин ще мога да започна лични преговори с този човек. Провери дали не е възможно да направим живота в Алтайския куп по-приятен — и стабилен, когато старото момче опъне петалата.
Стен кимна. Стана му ясно, че Императорът ще иска и неговото мнение по въпроса, кой трябва да бъде бъдещият наследник.
— Още нещо — додаде Императорът. — Кажи му, че е в личния ми списък с поканени. В късия списък. Ще очаквам посещение в рамките на една година.
— Това ще му хареса — кимна Стен. — Повече пропаганда за хората у дома.
— Да, така ще е — потвърди Императорът. — Но няма да му хареса това, което имам да му казвам. Насаме.
И той набоде последното парче месо. Откъсна го от вилицата с острите си бели зъби.
Стен изобщо не съчувстваше на Какана. Той изглеждаше — по думите на Килгър — като „истински негодник“.
4.
— Ще призная, че е възможно да си ме спасил — изръмжа Алекс — Не, момко. Аз черпя този път.
Той се изправи, отиде до бара, плати на бармана и се върна с един поднос. Четири халби бира и четири малки чаши с бистра течност. Стен посочи въпросително малките чаши с пръст.
— Кил. Няма стрег. Няма такъв извън световете на Бор или извън императорския дворец, та това ще трябва да ни оправи главите.
Стен все още беше малко замаян от маратонската сесия с Императора преди няколко дни, включваща вечеря, напиване, приемане на заповеди и стратегическо планиране. Той съвестно изгълта една от малките чашки, закашля се, като учтиво прикри уста с ръка, и отпи от бирата.
— Отбележи, че съм достатъчно любезен да ти правя компания — каза Алекс, след като стори същото. — Да не вземеш да си помислиш, че все още съм голям пияница. Отказах се, да, така направих.
И двамата седяха, облечени със сиви корабни костюми, близо до задната част на пристанищен бар в съседство с огромните писти на Соуард Сити. Барът беше изпълнен с оживената суетня на моряци, които или се напиваха достатъчно, за да се прехвърлят на чужд кораб, или пък осъзнаваха, че накрая са кацнали, а проститутките и мошениците им помагаха да постигнат целите си.