Сраснати
Шрифт:
Преша се сеща за Фридъл. Изважда го от джоба си и го оставя на масата. Насекомото отваря очи и се оглежда.
Черната кутия изтрополява край нея.
– Наистина прилича на кученце – казва Преша. – Беше прав.
– Навремето имах куче – отвръща Брадуел.
– Не знаех.
– Разказах за него на Партридж, докато обикаляхме Разтопените земи да те търсим. Един приятел на семейството, Арт Уолронд, убеди родителите ми да ми вземат куче. Каза им, че то е необходимост, когато си единствено дете. Нарекох кутрето Арт Уолронд.
– Странно име за куче.
– Бях странно хлапе.
– Само когато Арт Уолронд, семейният
– Това философски въпрос ли е?
– Може би. – Ето че отново общуват с лекота. Вероятно е възможно да бъдат приятели, които се шегуват.
Той се пресяга, потупва черната кутия по главата, сякаш е куче, и казва:
– Не го помня по този начин.
Преша се опитва да си го представи – странно хлапе с куче. Опитва се да си представи и себе си като дете. Почти цялото `u детство бе преминало в усилия да си спомни неща, които никога не са се случили – измисляше ги дядо `u. Ала той дори не беше неин дядо; той бе непознат, който я спаси и я направи своя внучка. Дали му е било трудно да живее с тази лъжа? Може би е имал жена и деца, които са загинали, и тя е трябвало да запълни тяхната липса. Но него вече го няма и тя никога не ще узнае истината.
Ако не бяха Детонациите, щеше да се радва, че е срещнала Брадуел – реалност без куклени глави вместо ръце, белези и сраснали се с плътта птици, преди понесените загуби. Тогава можеше да преживеят своята първа целувка под имела – история, която дядо `u веднъж `u разказа.
В другия край на помещението се виждат три редици квадратни вратички, три от тях са вградени в стената – общо девет. Тя се приближава с любопитство. Докосва една от дръжките.
– Там са държали труповете – обяснява Брадуел. – А металната маса е служела за аутопсии.
Мъртвите. Преша си представя лицето на майка си, което изплува в съзнанието `u и мигом изчезва. Пуска дръжката на вратичката и поглежда към отсрещната пропукана стена от керамични тухли, чиито процепи са запълнени с проникваща отвън сгурия.
– Та това е морга. Естествено, че са държали тук телата на мъртвите – казва тя по-скоро на себе си, отколкото на него.
– Понякога все още се използва с тази цел.
– Все едно имаш съквартирант – опитва се тя да разведри обстановката.
– Общо взето – отвръща Брадуел. – Досега съм имал само един.
– Кой?
– Едно момче, загинало в гората – казва Брадуел. – Искаш ли да го видиш?
Сякаш изведнъж се бе появил натрапник.
– Той тук ли е?
– Намерили са го патрулиращи войници. Кап донесе тялото тук. Искаше да разбере от какво е умрял. Сега се опитват да издирят семейството му, за да бъде идентифициран.
– Ами ако няма семейство?
– Предполагам, че някой новобранец ще трябва да го погребе. – Той дръпва една от дръжките. В този миг Преша очаква да зърне тялото на момчето. – Освен това моргата се оказа идеалното място, където да държиш заключени черни кутии. – Щом дългият контейнер се отваря, Преша вижда останалите пет черни кутии. Стоят неподвижно с изгасени лампички. Срещу всяка има листче със записки, залепено за дъното на контейнера. Всяка бележка има заглавие; Брадуел е кръстил кутиите – Алфи, Барб, Чамп, Дикенс, Елдърбъри – и то по азбучен ред. Фридъл хвръква от масата и започва да кръжи около Финън. От горната
– Защо си им дал имена?
– Така ми е по-лесно да разговарям с тях. Израснах сам. Така че няма нещо, с което да не мога да завържа разговор – казва той. Това даде възможност на Преша да надникне в детството му. На десет е живял в мазето на един месарски магазин, грижейки се сам за себе си. Бил е много самотен. – Но няма значение как съм ги нарекъл. Тези пет кутии са с напълно еднакво устройство, проектирани са така, че да издържат на топлина, налягане и радиация. Имат по няколко куплунга. – Той показва на Преша малките дупчици. – Успях да извадя куплунгите с помощта на един от самоделните поялници на Кап и тогава... – Взима три парчета тел и ги пъхва в дупчиците, деликатна операция. – Ето какво. – Капакът на черната кутия се отваря с жужене и отдолу се вижда нещо червено и овално от тежък метал.
– Какво е това?
– Тук се съхранява цялата информация. Това е мозъкът. Реагира на прости команди – додава той. – Яйце, отвори се.
От червеното яйце се разнася бръмчене. Малките плъзгащи се метални вратички се отварят, откривайки чипове и жички, сложна мрежа от синаптични връзки.
– Красота! – възкликва той и подхвърля яйцето. – Съдържа цяла библиотека с информация.
– Библиотека ли? – възкликва Преша възторжено. – Това е сграда, пълна с книги, безброй помещения с книги; имало е хора, които са се грижели за книгите.
– Библиотекари.
– Чувала съм за тях. – Идеята за това бе трудно възприета. – Било е разрешено да взимаш книги вкъщи, стига да обещаеш да ги върнеш.
– Точно така – отвръща Брадуел. – Като малък имах карта за подобна библиотека. Името ми бе изписано с печатни букви точно до снимката. – За миг погледът му изглежда замечтан. Преша му завижда за този спомен. Бе съградила представата за детството от нещата, които дядо `u бе разказвал, но сега трябва да заличи този свят, да изтрие подарените спомени. Мечтата `u е да си спомни картата за библиотека с името и снимката `u. Замисля се за истинското си име. Еми – кратък звук, който трепва за миг на устните `u. Бриджит – като мост, който се извива над голямо и студено езеро. Иманака – звук на тракащи пръчици. Каква ли е трябвало да стане Еми Бриджит Иманака?
Може би тази Еми щеше да се влюби до полуда в Брадуел. Но Преша не би могла, защото това ще означава да го изгуби.
Брадуел отново насочва вниманието `u към кутиите:
– Наложи се да я отворя, за да активирам яйцето, но сега може да отговори на всеки въпрос, който ти хрумне, без да го вадиш. – Той пъха яйцето в черната кутия. – Затвори се. – Вратичките на яйцето се плъзват обратно и капакът на кутията се спуска на място.
– Ти какво го попита?
– Първо го попитах какво представлява?
– И?
Той се навежда над кутията и казва:
– Какво си ти?
От вътрешността на кутията се разнася продължително щракане и на повърхността `u се подава подобна на камера механична очна ябълка. От нея изскача лъч светлина и тогава над кутията изниква образът на яйцето и се завърта във въздуха. Мъжки глас започва да представя кратка история на записващите устройства, в това число и черните кутии, които обикновено се боядисвали в червено или оранжево за по-лесно откриване на катастрофата.
Катастройка, Повесть о перестройке в Партграде
Проза:
русская классическая проза
рейтинг книги
Чётки
Документальная литература:
биографии и мемуары
рейтинг книги
Газлайтер. Том 28
28. История Телепата
Фантастика:
боевая фантастика
аниме
попаданцы
рейтинг книги
На границе империй. Том 10. Часть 1
Вселенная EVE Online
Фантастика:
космическая фантастика
попаданцы
рейтинг книги
Камень. Книга вторая
2. Камень
Фантастика:
фэнтези
рейтинг книги
Три женщины
Документальная литература:
биографии и мемуары
рейтинг книги
Возвращенный оккультизм, или Повесть о тонкой семерке
Религия и эзотерика:
эзотерика
рейтинг книги
Большой шеф Красной капеллы: Впервые в мире беседы с Леопольдом Треппером
Герои тайной войны
Приключения:
исторические приключения
рейтинг книги
На границе империй. Том 10. Часть 10
Вселенная EVE Online
Фантастика:
космическая фантастика
попаданцы
рейтинг книги
Потоп. Том 2
2. Огнем и мечом
Проза:
историческая проза
рейтинг книги
Неизвестные страницы истории российского флота
Научно-образовательная:
история
военное дело: прочее
военная история
рейтинг книги
Собрание сочинений, том 14
14. Собрание сочинений Маркса и Энгельса
Научно-образовательная:
философия
рейтинг книги
Царствование императора Николая II
Научно-образовательная:
история
рейтинг книги
Дневники 1932-1947 гг
Документальная литература:
биографии и мемуары
рейтинг книги