Сраснати

Джулиана Багът

Пролог

Първа част

Преша

Партридж

Ел Капитан

Преша

Лайда

Партридж

Ел Капитан

Преша

Лайда

Преша

Ел Капитан

Преша

Ел Капитан

Партридж

Лайда

Партридж

Преша

Лайда

Ел Капитан

Преша

Партридж

Преша

Ел Капитан

Лайда

Партридж

Ел Капитан

Преша

Втора част

Партридж

Преша

Лайда

Преша

Партридж

Ел Капитан

Ел Капитан

Преша

Партридж

Преша

Партридж

Партридж

Преша

Партридж

Преша

Партридж

Лайда

Ел

Капитан

Преша

Партридж

Преша

Преша

Партридж

Лайда

Партридж

Преша

Лайда

Партридж

Преша

Ел Капитан

Трета част

Партридж

Лайда

Преша

Партридж

Лайда

Ел Капитан

Преша

Партридж

Преша

Ел Капитан

Лайда

Партридж

Преша

Партридж

Ел Капитан

Лайда

Преша

Партридж

Лайда

Преша

Благодарности

За автора

Librs.net

Благодарим Вас за использование нашей библиотеки

Librs.net

.

Джулиана Багът

Сраснати

Книга втора от трилогията „Чисти“

Превод от английски Анна Стоева

На баща ми Бил Багът

С благодарност за помощта в създаването на нови светове, и най-вече на съкровения свят на моето детство.

Пролог

Уилда

Легнала на тънката снежна пелена, тя оглежда сивата земя, преливаща в сиво небе, и осъзнава, че се е върнала. На хоризонта стърчат остри нокти, но това са дънерите на три недоразвити дървета. Разположени са в една линия, сякаш защипали небето за земята.

Изведнъж ахва – закъснял изблик. Някой като че се опитва да открадне дъха `u и тя го всмуква в гърлото си.

Сяда. Все още е само на десет години. Обзема я чувството, че е изгубила много време, но не е така. Не е толкова много. Не са минали години. А само дни, може би седмици.

Загръща се с палтото си. То е доказателство. Докосва сребристите му копчета. На врата си има шал, увит два пъти. Кой я е облякъл? Кой е увил шала така? Поглежда обувките си – тъмносини с дебели връзки, нови – а после и ръцете си с ръкавици – всеки пръст е обвит в

стегнато пашкулче.

Тъмночервена къдрица е полегнала на палтото `u, косата `u блести. Всеки кичур е плътен и съвършен, като че ли наскоро е била подстригана.

Навива ръкава на палтото и поглежда ръката си. На силната светлина се вижда, че костта вече не е безформена. Няма ги тънките пластмасови жилки, от които кожата `u изглеждаше на вълнички. Вече не е надупчена с парченца пластмаса. Не се вижда никакъв белег, нито дори петънце. Кожата `u е бяла като снега, като зимата. Никога не е виждала сняг. Тънките вени синеят под белотата на кожата `u. Тя прокарва ръка по нежните си страни, а после и по устните. Усещане за гладка кожа, допираща се до гладка кожа.

Оглежда се и разбира, че са близо; долавя трептящото електричество на телата им. Припомня си обзелото я чувство, когато от всички безпризорни деца взеха точно нея; кръгли сираци, те спяха под грубо скован навес близо до пазарищата. И досега недоумява защо избраха нея. Вдигнаха я, сякаш бе приклещена в желязна хватка. Един от тях я притисна в обятията си и се понесе сред руините, а останалите притичваха наоколо. Дъхът му свистеше с механично пухтене. Движеше се ритмично. Виждаше мъгляво ъгловатото му лице, защото очите `u сълзяха от вятъра. Тогава не изпитваше страх. Но сега бе различно. Те са тук, а яките им тела жужат като гигантски пчели, докато се отдалечават. Чувства се като героиня в приказка. Навремето майка `u `u разказваше – някога имаше майка – за ловеца, който трябвало да отнесе сърцето на едно момиче на злата кралица, но просто не могъл да го стори. Друг ловец пък разпорил търбуха на вълк, за да избави хората, погълнати от него. Ловците бяха силни и добри. Ала понякога те изоставяха горките деца в гората и те трябваше сами да се грижат за себе си.

Снегът се сипе бавно. Тя се изправя полека. Светът се килва на една страна, сякаш внезапно натежал. Пада на колене. От гората се разнасят гласове. Двама души се приближават. Дори от това разстояние успява да различи алените белези по лицата им. Единият накуцва. Носят чували.

Придърпва шала към носа и устата си. Няма да я подминат. Нали е безпризорна; спомня си, че бяха използвали тази дума в стаята с ярката светлина. „Искаме да изглежда безпризорна.“ Гласът, вибриращ по високоговорителя, бе мъжки. Явно беше висшестоящият, макар никога да не го бе виждала. Уилъкс, Уилъкс, шушукаха си хората – кожата им бе гладка, нямаха никакви сраствания. Сновяха с лекота край леглото `u, опасано с метални стойки, от които висяха прозрачни торбички, пълни с нещо течно, което се процеждаше през тръбите сред всички онези малки пиукащи апарати и жички. Като че ли имаше майки и бащи, всъщност твърде много, за да ги запамети.

Спомня си ослепителната крушка, толкова ярка и близка, че усещаше топлината `u. Спомня си първия път, когато прокара ръка по кожата си и поглади корема си – той също бе гладък. Пъпът `u – онова нещо, за което майка `u обичаше да казва, че е копчето на корема `u, и което гласовете в стаята наричаха умбиликус – вече го нямаше.

Тя мушва ръка под палтото, а сетне и под блузата, и прокарва длан по корема си. Също като преди, кожата там е опъната.