Чтение онлайн

— Трябва ли да се тревожа? — тонът му продължаваше да е спокоен. — Двама срещу един?

Брас го дари с усмивка.

— Свали костюма. Няма да ни е приятно да го повредим. — Погледът му се спусна надолу по тялото на неговия лидер. — Хубав си. Ние не сме. Ще избягваме лицето ти. Трябва да изглеждаш красив за пред камерите.

— Красив? — Джъстис присви очи, докато разхлабваше вратовръзката си.

— Красив. — Тайгър се засмя. — Харесваме косата ти. Всяка жена би се гордяла да има такъв хубав цвят. Свършили са добра работа с боята.

— Знаеш ли колко мразя вонята й. — Вълна

на гняв заля Джъстис.

Тайгър отиде до най-големия тепих, извърна се към него и издърпа фланелката си през главата. Хвърли я достатъчно силно, за да падне до ръба на зоната за обучение.

— Точно ти ли го казваш? Трябваше да усещаме вонята й в течение на няколко дни.

Брас също съблече фланелката си и излезе на тепиха.

— Въпреки това той е красив. Видя ли го на корицата на онова списание за фитнес? Бях впечатлен. — Той се засмя. — Този костюм все пак покрива мускулите му, нали? Не го кара да изглежда във форма, освен ако седенето зад бюрото не е яка тренировка.

Техните подигравки разпалиха още по-силно яростта му, докато махаше вратовръзката, сваляше сакото и ризата си. Струпа дрехите на купчина, докато не остана по боксерки.

— Не съм никакъв модел. Снимаха ме по време на благотворително мероприятие и плеснаха снимката ми там. — Приближи се заплашително към тях. — Наистина ли искате да го направите? — Стисна юмруци.

— Трябва да закачиш костюма си там, върху щангите. Ще се намачка — изсумтя Брас. — Веднага ще попаднеш във вечерните новини, ако носиш дрехи с гънки, които не са били поставени там от ютия. Това ще ни представи зле.

Джъстис изръмжа. Тайгър замахна пръв. Юмрукът му удари рамото на лидера, който реагира, като изрита в бедрото приятеля си, който отхвръкна назад и се приземи по задник. Брас изръмжа, приклекна ниско и се нахвърли върху шефа им. Телата се преплетоха, паднаха на пода и борбата започна. Размениха си няколко удара по горната част на торса, преметнаха се един друг на тепиха, докато накрая Джъстис отхвърли Брас далеч от себе си. Той се претърколи на постелката, тогава Тайгър се метна към Джъстис. Той се отстрани от пътя му с кълбо, бързо скочи на крака и се обърна навреме, за да удари Брас, който също му се нахвърли.

Тримата заедно започнаха да се бият, отвръщаха на удара с удар, като избягваха лицата си и от време на време смесваха борбата с хватки от кикбокса. Брас отпадна пръв, след като Джъстис го повали по задник. Задъхан, той вдигна ръце и се предаде. Тайгър изръмжа и атакува представителния мъж, но той бе готов за нападението. Отстъпи встрани, приклекна и замахна с юмрук да довърши приятеля си, който мина покрай него на няколко сантиметра. Тайгър се приземи на тепиха по гръб, изстена и погледна нагоре към своя лидер.

— Предавам се — каза той и вдигна ръце.

Потта се лееше от Джъстис. Докато стоеше там, загледан надолу към приятелите си, осъзна, че ще носи доста синини в продължение на дни. Болката беше хубаво нещо — почувства се жив и част от гнева му се бе стопил.

Тайгър обърна глава да погледне колегата си.

— Виждаш ли защо ти казах да дойдеш — изръмжа той. — Никога не мога да го победя.

Последният изпъшка, потри едното си рамо и кимна.

— Той може да

изглежда цивилизовано, но има страхотни бойни умения.

Тайгър срещна погледа на Джъстис.

— Чувстваш ли се по-добре?

— Да.

— Трябва ли да го правим всеки ден?

— По дяволите — промърмори Брас. — Надявам се, не.

Тайгър се засмя.

— Аз също. Лесно е да забравиш, че той е повече от едно красиво лице.

Джъстис поклати глава.

— Опитваш се да ме ядосаш отново.

— Не, само те дразня. Така правят приятелите.

— Мисля, че предоставихме задниците си да ги съдере от бой, за да изпусне парата. — Брас се изправи на колене, надигна се нагоре и стана на крака. — Така постъпват приятелите. — Приближи се и стисна ръката на своя лидер. — Недей да държиш тази гадост вътре в себе си. Ние сме винаги на твое разположение. Можем да правим това ежедневно, ако почувстваш необходимост да набиеш някого.

— Говори от свое име. Аз се пошегувах. — Тайгър се претърколи, изправи се на крака и се протегна, като леко се намръщи. — Имам нужда от гореща вана и жена, за да целуне контузиите ми. — Обърна се към приятеля си и усмивката му се стопи. — Каквото и да ти се случва, или говори с нас, или се опитай бързо да го оправиш. В последно време не си добре, задържаш всичко вътре в себе си, а ние сме семейство. Готов ли си да споделиш какво става? — Джъстис стисна устни. Джеси не бе за обсъждане. — Така си и мислех. — Тайгър застана пред него и го погледна в очите. — Предполагам, че отново ще повторим боя утре, ако си в лошо настроение. И на следващия ден. Все пак за това е необходимо време. Върви си вкъщи и стига си плашил всички. Вземи си почивен ден.

— Благодаря ви. — Шефът им бе признателен, погледна ги и двамата. — Имах нужда от това.

— Знаем. — Брас пусна ръката му. — Вземи джипа. Ключовете са там до ботушите ми.

Джъстис взе набързо душ в съблекалнята, облече се и махна с ръка на приятелите си, когато си тръгна. Прие ключовете, но знаеше, че няма да се върне в офиса. Борбата беше помогнала, но яростта още изгаряше душата му. Беше ядосан на живота; ядосан, че Джеси го бе изхвърлила и че я бе загубил.

Пое по частния път към къщата си, тъй като нямаше желание да отговаря на въпросите на офицерите, охраняващи портата за жилищната зона на Новите видове защо се прибира по обяд в дома си. Когато паркира взетия назаем джип на алеята пред къщата, някакъв звук го накара да се обърне и той проследи с присвити очи как Джеси приближава по улицата и паркира в съседство като избягваше да погледне в неговата посока.

Тя не му обръщаше внимание и това го вбеси. Той се поколеба и се огледа наоколо. Не забеляза никого наблизо. Обърна се и я видя как крачи бавно към своя вход. Спусна се бързо, сякаш със скоростта на светлината, и младата жена не го усети, когато застана зад нея. Тя отключи вратата, отвори я и влезе вътре. Обърна се и тогава го видя; очите й се разшириха.

Преди тя да успее да реагира, Джъстис нахълта вътре; ръката му се стрелна да затвори вратата, а тялото му застана между нея и бутона на алармата, за да не може да предупреди охраната да хукнат към дома й. Този път нямаше да се отърве така лесно от него.