Чтение онлайн

Това уверение беше прието с нови облекчени въздишки. Естествено, новината трябваше да се приеме като важна, дори епохална.

Джералд обаче се намръщи. Добрите новини сякаш винаги вървяха в комплект с нещо друго, което се оказваше кофти. Измъчваше го подозрението, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.

Емили Тан изпрати тревожна бележка.

Така… значи няма въоръжен конфликт. Това е чудесно. Въпреки това изглежда, че е налице някакво напрегнато съперничество на някакво ниво. Явно извънземните изпращат доста често сонди…

Акана пусна сбит отчет за сигурността. Разследващи екипи от ЗС, АС, ООН, САЩ, Велики Китай, Халифата и безброй консорциуми изучаваха всяко донякъде достоверно сведение за странни светещи камъни. Издигаха се куп хипотези, но общото съгласие бе, че тези предмети (е, поне онези от тях, които не бяха фалшификат) може също да са артефакти от космоса, вероятно счупени или повредени останки, пръснали се из Земята през годините.

Джералд отново се съсредоточи върху думите на Най-стария оцелял и си даде сметка, че „другите“ наистина бяха привлекли внимание.

Но защо точно сега? — оплака се д-р Чомбе. — Другите сонди никога не са привличали толкова голямо внимание през хилядолетията. Не и до този момент! Ама че невероятно съвпадение!

Джералд погледна Емили, после Акана. Ясно беше, че те знаят отговора на този въпрос… и това започна да личи по виртуалните бележки от съветниците.

„По някакъв начин всички «други» небесни камъни, повредени или изгубени от векове, са научили, че Артефактът е тук. И че се ползва с цялото внимание на човечеството.

И жадно искат да бъдат чути…

… също?

… или вместо него?“

Джералд за миг се изкуши да последва тази линия на мислене. Да се запита защо извънземните кристали проявяват така открито една груба човешка емоция…

… ревност…

Само че имаше по-важна работа. Да води разговора с Най-стария оцелял и да не се разсейва от второстепенни въпроси.

„Съсредоточи се върху важното.

Първо провери онова, което е жизненоважно. Можем да направим психоанализа на мотивите на извънземните и по-късно.“

Пришълците в камъка го гледаха. Светът също. Джералд отпи глътка чай от затоплящата чаша пред себе си, прочисти гърлото си и заговори ясно и отчетливо:

— В такъв случай… можем ли да приемем, че всички вие сте част от общност, в която цари мирно съвместно съществуване?

Усмивката на Буда стана по-широка.

Вместо да се зарадва, Джералд продължи да дълбае:

— Но онези Други, за които споменахте — те да не би да са от различни видове и цивилизации, които ви смятат за съперници?

Усмивката на Най-стария леко помръкна.

Джералд се намръщи, внезапно обхванат от скептицизъм.

— Какво? Няма никакво съперничество? Но нали току-що казахте, че някакви създатели на сонди били „проблематични“ и че имате разногласия. Моля, обяснете това противоречие.

— Сигурно има предвид релативното ограничение — обади се Бен Фланъри. — Звездите са много далеч една от друга и развитите същества дори не си правят труда да пътуват между тях, освен с тези евтини и бързи кристални сонди. Което ще рече край на великите илюзии на хората от двайсети век. На фантазиите за суперобщества на Кардашов, които изучават и колонизират космоса с огромни кораби, Ноеви ковчези, самовъзпроизвеждащи се роботи или дори със свръхсветлинни двигатели. Край на мегаструктурите, които контролират съдбата на цели галактики! Всичко това са фантасмагории на нашите бащи по пътя им към някакъв митичен Сингуларен рай.

Джералд погледна към галерията на съветниците, където се бяха събрали стотици от най-интелигентните или влиятелни представители на човечеството, за да наблюдават историческия момент. Един човек в плюшената ВИП ложа като че ли реагираше доста разпалено на интерпретацията на Бен — мургав тип с извиваща се киберактивирана коса. Лещите на Джералд му подсказаха името — професор Ноозон. А, да, прочутият телевизионен учен и плямпало. Професорът викаше нещо и размахваше юмрук към Фланъри…

… който продължаваше да говори, без да обръща никакво внимание на пороя виртуални бележки, който се опитваше да го удави.

— Основният момент е, че току-що ни беше казано, че няма абсолютно никакъв пряк физически контакт между разумните видове, които просто са твърде отдалечени един от друг. Единственото, което могат да разменят помежду си, е информацията. Затова няма за какво да спорят или да се съревновават!

Звучеше логично. Джералд обаче намираше това твърдение за съмнително. Всъщност дори отчасти абсурдно.

„Дори хората, които са спокойни, разумни и осигурени, които нямат физически разногласия с другите, нито някакви конфликтни нужди, могат да спорят и ще спорят. Значи разменят единствено информация и идеи? Нормалните същества ще се хванат за гушите заради тези стоки!“

Пък и кой можеше да твърди, че тези извънземни са „над“ препирните и са прекалено зрели, за да спорят! Честно казано, Джералд никога не беше виждал толкова сприхава сбирщина. И то още преди новините за съперничество между сондите пратеници!