Чтение онлайн

— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.

Мениндер изсумтя:

— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.

— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.

Очите на Мениндер се присвиха.

— Какво искате да кажете?

Стен реши да говори направо.

— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.

— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер

беше леден.

— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.

Стен го дари със смразяваща усмивка.

— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.

Мениндер замълча. Хвалбата на Стен включваше и обвинение.

— Това, което не мога да проумея — поде отново Стен, — е как сте убили стария негодник.

— Не съм — каза Мениндер. Секунда по-късно: — Не сме.

Стен сви рамене.

— Няма голямо значение за мен, тъй или иначе.

— Нима бихте искали убиец за владетел?

Стен го погледна.

— Посочете ми някой, който да не е.

Мениндер се замисли. Накрая каза:

— Ами ако не подкрепя идеята ви? Ще ме оставите ли на мира?

— Не и този път — заяви Стен твърдо.

— Значи нямам голям избор — отсече Мениндер.

— Може би. Но ще проработи по-добре, ако вярвате, че имате избор.

— В такъв случай е най-добре да кажа „да“, колкото се може по-бързо — обобщи Мениндер.

— И аз така мисля — съгласи се Стен.

— Отново Мениндер — изрева Вечният император. — Защо непрекъснато го споменаваш?

— Защото, сир, е най-добрият за тази работа.

Вечният император му хвърли изучаващ поглед.

— Това да не е упрек от типа „Казах ли ви“, Стен? Да не би да твърдиш, че съм се издънил с избора си на Искра?

— Не е моя работа да съдя решенията ви, сир.

— Защо продължавам да чувам укор в гласа ти? — попита Императорът.

— Професор Искра беше най-добрият избор сред доста лоши, сир — намеси се Махони. — Всеки може да го види. Именно затова, сир, мисля, че сега идеята на Стен е добра.

— Комитетите не създават добри закони — възрази Императорът. — Никога не са го правили. И никога няма да го правят. Преди да се усетиш, и всеки член има собствени цели, базирани на чисто его. Консенсусът става невъзможен. Купува се с власт или пари, или секс, или всичко от гореизброените.

Императорът пресуши питието

си. Холографският му образ направи знак Махони и Стен да сторят същото.

Чашите бяха изпити и напълнени отново. Стен понечи да продължи, но Махони му хвърли особен поглед, така че предпочете да замълчи и да остави Йън да движи нещата.

— Не мога да бъда по-съгласен, сир — каза той. — Правителствата, съставени на комитетен принцип, като цяло са безполезни. Но в този случай, сир, не може ли това да е временно решение? Всъщност може би то ще доведе до постоянното.

— Обясни — заповяда Императорът.

— Създаването на коалиция — продължи Махони — може временно да успокои духовете. Да спре за кратко насилието.

— Възможно е — съгласи се Императорът. — Продължавай.

— Защо да не дадем на коалицията определено време, сир? Това и това трябва да бъде постигнато за такова и такова време. След което коалицията спира да съществува. Автоматично.

— Някакъв вид ограничителен закон — кимна Императорът.

— Точно така — потвърди Махони. — Комитетът трябва да бъде сменен от по-стабилна система след датата, която вие ще определите.

Императорът се замисли. После каза:

— Добре. Печелиш. Задействай нещата.

— Благодаря ви, сир — каза Стен с облекчен глас — Още нещо…

Императорът махна с ръка.

— Да, знам. Имаш нужда от някакъв драматичен жест, който да покаже, че одобрявам тази коалиционна идея.

— Да, сир — отвърна Стен.

— Какво ще кажеш за царска аудиенция? Накарай Мениндер и останалите да дойдат на Първичен. Ще вдигна шум в двора. Ще благословя свещената им мисия за мир и прочие. Ще ги изпратя като герои. Това става ли?

— Разбира се, сир — каза Стен.

Императорът посегна към бутона, който прекъсваше връзката. Спря се.

— По-добре да подейства — изръмжа той. После образът му изчезна.

Стен се обърна към Махони.

— Йън, дължа ти наистина много.

Махони се засмя.

— Сложи го на сметката ми, приятелю. Сложи го на сметката ми.

— Тук е Кони Джордж, предаваща на живо от космодрума на Соуард. Делегацията от Алтайския куп трябва да се приземи всеки миг, благородни същества. И виж тълпата от посрещачи, която ги очаква, Том.

— Наистина е сериозно посрещане от страна на Първичен свят, Кони. Господи, какъв исторически момент. Сигурен съм, че зрителите ни са залепени за екраните в очакване на ексклузивен поглед от Кей Ай Ер Си Ей Екс към тази почетна делегация. Чудя се за какво ли си мислят зрителите ни в момента, Кони.

— Сигурно същото като мен, Том, а то е — божичко, каква история!

— Наистина е така, Кони. Наистина… Би ли споделила някои от своите мисли с нас… за този… исторически… момент, Кони.