Чтение онлайн

Тя пое дълбоко дъх, бръкна в чантата си и извади отвътре един извит тъмнозелен гребен. Задържа го между зъбите си, прибра косата си в кок на тила и я закрепи с гребена. Карлайл я гледаше, а тя му се усмихваше.

– Чувал ли си за професора, който загинал край Хълма на вълка, докато е подготвял археологически разкопки? – попита тя и се облегна на една възглавница.

– Да – кимна Карлайл.

– Това беше баща ми. – Произнесе го с равен тон.

– Господи! – промълви Карлайл.

– Ето какво ме доведе първоначално в Йеркс Каунти. Исках да направя свое собствено

частно разследване на смъртта му. Всички обяснения ми се струваха твърде нагласени, твърде подредени, за да обяснят как един такъв бдителен човек като баща ми може да се разхожда там, където е бил много пъти преди, и да падне. Баща ми бе свикнал с грубите терени, знаеше как да се грижи за безопасността си и затова се разкъсвах от подозрения. Беше ми казал, че са заплашени доста репутации на хора от академичните среди, че разкопките в района на Саламандър може да оборят широко разпространени и приети хипотези за миграцията на ранните народи. Залогът е бил доста голям. След смъртта му разкопките бяха незабавно преустановени.

– И до какво доведе разследването ти? Откри ли нещо?

– Не, нищо. После срещнах човека, когото наричаш Флейтиста. Оттогава насам много пъти съм била на Хълма на вълка. Той познава всеки камък, тревичка и издатина по него. И той ме убеди, че баща ми е загинал, защото е искал да направи разкопките на погребалните могили. Каза ми, че в течение на годините много хора са намерили смъртта си на това място, че Стража си има свой начин да се грижи за поверените му неща. И знаеш ли кое е най-странното? Баща ми би разбрал този вид сила и би повярвал в съществуването . В тази светлина смъртта му придобива някакъв смисъл за мен, тъй като би имала смисъл и за него.

– Защо остана в Саламандър?

– Евтин живот, просторно и тихо място. Заселих се тук и съсредоточих вниманието си върху моя живот, вместо през цялото време да се притеснявам за смъртта на баща ми. Честно казано, нямах много пари. Понеже татко не спираше да пътува, не ми остави много. Онова, което наследих, похарчих покрай пътуванията си. Оправям се.

– Къде беше преди да дойдеш в Йеркс Каунти?

Сузана Бентийн го погледна с директния поглед, който, изглежда, беше нейна запазена марка.

– Пътувах. Прекарах повече от седем години по пътищата. Спирах за малко тук-там. Преди това живях три години на испанското крайбрежие с един мъж, Андрю Танър... В Сан Себастиян. Той беше нещатен журналист, военен кореспондент.

– Какъв живот само, Сузана! – Карлайл бавно поклащаше глава. За кратко изпита завист към мъжа на име Танър. – Мога ли да те попитам още нещо, ако не възразяваш? Предполагам, че е малко нахално от моя страна, така че не се чувствай длъжна да ми отговаряш.

Сузана Бентийн се усмихна.

– Не се чувствам длъжна да правя каквото и да било. Какъв е въпросът ти?

– Знаеш ли кой е Стража?

– Не. И това е самата истина. Но вярвам, че там горе има нещо.

– Дали не е Флейтиста? Той ли е Стража?

– Наистина не знам. Но на хълма и около него има могъща сила, това поне знам със сигурност.

– Знаеш, че магистралата ще мине на по-малко от триста метра от хълма и през част от погребалните могили от другата му страна.

– Да, знам това. Флейтиста е разтревожен. Казва, че Стража има голяма мощ, но може да не се окаже достатъчно силен, за да спре това,

което се задава този път.

– А какво е настроението сред индианците като цяло? Струва ми се, че ти мислиш като индианка. Могат ли да сторят нещо?

– Карлайл, ще трябва да ти отворя очите – на теб и на някои други – за истината относно индианците и мен. Вината не е твоя. Нито медиите, нито образователните ни институции знаят или ни учат на нещо достатъчно точно по отношение на индианците. Индианците имат много проблеми, сред които са и безработицата, изключителната бедност, престъпността, разбитите семейства, алкохолизмът. Диабетът е широко разпространен сред тях – очевидно е свързано с комбинацията от гени и начин на хранене. Не знам дали строителството на магистралата ги засяга по един или друг начин. От онова, което знам, законите са твърде сложни, когато става дума за артефакти, а в този щат собственикът на земя може да прави буквално каквото си поиска с нея, включително и да се отърве от археологически находки.

Баща ми многократно ме е предупреждавал да вземам под внимание "благородническо-дивашките" възгледи на традиционалистите. Белите имат митична представа за индианците. Червенокожите ни харесват, когато са част от нашето романизирано и до известна степен измислено минало, от онова идилично време преди пристигането на бледоликите, когато индианците са живели свободно и в пълна хармония с природата. Ако ти кажа, че някои индианци убиват плешивите орли, които са застрашен вид, заради перата им, може да започнеш да си променяш възгледите, въпреки че въпросните пера се използват с религиозна цел. И ако ти кажа, че много от орлите са избивани, за да се използват перата им за направата на антикварни реликви, които се продават на туристите, и че това се случва непрекъснато, ти най-вероятно яростно ще изразиш неодобрението си. Всичко е доста по-сложно, отколкото повечето хора предполагат.

Има много аспекти от индианската култура и вярвания, които са близки до моите собствени възгледи. Именно заради това Флейтиста ме приема така. Но аз не съм някоя мистичка, понесена на гребена на нюейдж вълната, която пристига с беемвето си за сладки индиански церемонии и се опитва да се превърне в индианка за през уикенда. Не съм индианка и никога не мога да бъда индианка. Индианците имат отделни възгледи за живота и природата, такива, които белият човек не може да разбере. И по същата логика индианците не могат да бъдат като мен. Аз имам свои собствени вярвания и свои собствени начини на поведение, формирани в резултат на необичайното ми детство. С години съм живяла сред племенните култури на Африка, Азия, Южна Америка и в Американския югозапад. Моите възгледи не съвпадат с тези на индианците. Те са си МОИ, макар да има някои общи черти.

Карлайл бе леко разочарован.

– Е, лекцията си заслужаваше.

– Нямах намерение да ти изнасям лекции. Просто исках да изясня някои неща. – Тя се усмихна топло и отпи от виното си.

– Във всеки случай за мен е трудно да възприема всичко това, Сузана: баща ти, Стража, хората, загинали край Хълма на вълка, магистралата, птиците, фирмата, наречена "АуРА Корпорейшън".

Сузана вдигна очи към тавана.

– Какво е значението на думата "аура" според речниците? Това е нещо, обгръщащо човек или предмет, нещо, което има своя собствена стойност.