Чтение онлайн

— Да — отговорих. — Но не съм сигурна. Може и да съм настинала.

Сара пристъпи към мен и сложи ръка на челото ми. Потръпнах, но я оставих да провери температурата ми. Ръката й беше приятно хладна.

— Топла си, дори изпотена — отбеляза тя.

— О, господи, съжалявам — отвърнах. — Не исках да…

— Не се страхувам от няколко дребни бацила — усмихна се тя.

Сара отвори луксозната си червена чантичка. Беше тип портмоне от алено кадифе, модно украшение, каквото никой друг в училище не смееше да носи.

— Имам

нещо подходящо за теб — каза тя, като извади старомодно бурканче.

Красотата му ме накара да ахна.

— Нали е хубаво? — попита тя. — Емайл и златни нишки.

Сара свали позлатеното капаче, а аз се вторачих омагьосана в миниатюрните позлатени символи.

— Великолепно е — казах.

— Знам — отвърна Сара. — Протегни си лявата ръка.

Изпълних нареждането, а Сара разклати бурканчето. Малки лилави цветчета се

посипаха в ръката ми. Бяха безтегловни.

— Ако ги сложим на клепачите ти, ще се почувстваш много по-добре — каза тя.

Сара размаза нежните цветчета в ръката ми и те се превърнаха в блестящ прах.

— Позволи ми да ти помогна — каза тя.

Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичанката ме мажеше със странната пудра.

— Готово — отбеляза тя. — Сега си поеми дълбоко дъх три пъти и ще се почувстваш по-добре.

И наистина стана така! Страхът и уязвимостта излетяха от мен. Дишането ми стана по-дълбоко и спокойно.

— Уха, това е страхотно! — извиках. — Какъв е този прах?

Отворих очи и се погледнах в мизерното огледало в тоалетната. Дори изглеждах по-добре. Никога не бих се сетила да сложа бледолилави сенки на клепачите си. Но подчертаваха сините ми очи, а и правеха още нещо. Какво ли беше? Е, както и да е, харесах начина, по който изглеждах.

— Свърши работа — отвърна Сара. — Това не ти ли е достатъчно?

Кимнах щастливо. Вече не бях притеснената девственица, която вечно се извиняваше на Джанин и Тия. Сега виждах образ, който наистина ми харесваше: женствен, загадъчен и много красив.

Погледнах Сара, която шеговито ми намигна. Тя носеше същите лилави сенки. Хвана ме подръка и двете излязохме спокойно от тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.

Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни изгледаха възхитено.

— Харесвам тези сенки — прошепнах, когато седнахме една до друга.

— Страшно ти отиват — отговори тя тихо.

По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше малки фигурки. Независимо дали работеше с глина или рисуваше, резултатът винаги бе един и същ — човешки форми, но с три очи и прекалено дълги крайници.

Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха. А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.

Аз също обичам творческата работа

и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.

Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе пролет, защото въздухът ухаеше свежо.

Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози, лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях старомодно чадърче в ръка.

Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.

Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо. Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.

Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?

Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и високи комини.

Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.

Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.

Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.

В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.

Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които влизаха и излизаха изпод полата ми.

Отначало ме полазиха деликатни тръпки.

Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по рисуване, но не можах.

Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.

Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми. Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества проникват в него.