Чтение онлайн

„Като малки момченца на пясъчника“, въздъхна тя на себе си, преди да осъзнае, че той всъщност я беше похвалил, затова реши да сведе поглед с няколко почтителни сантиметра, за да потвърди ролята си на благодарен подчинен. В полицията номерът беше да си доволен от положението си и да се вписваш.

Това, че пазачът и бе помогнал, още я притесняваше леко, но Луде [22] Рунеберг току-що я бе нарекъл добър охранител, а това всъщност не беше лошо за начинаещ заек.

Никак не беше лошо!

HP

преброи наум до десет, огледа перона за последно и тръгна към мъжа с палтото. Онзи вдигна изненадано поглед от сгънатия вестник, който току-що бе извадил от джоба си.

— Предай на Манге, че все още е малък проклетник, който лиже килимчета! — викна HP в ухото му, издърпа чадъра от хартиената торба и изскочи на перона тъкмо когато вратите тръгнаха да се затварят. Приземи се толкова твърдо, че почти изгуби равновесие и бе принуден да направи няколко големи, нестабилни крачки, за да не се пльосне по нос.

„Fuck me!“, помисли си, докато спринтираше към стълбите в края на перона. Театралното напускане не се получи толкова яко, колкото беше планирал, но все тая. Чадърът беше в него, задачата беше изпълнена и освен това не се беше разиграл никакъв кошмарен сценарий. Чадърът учтиво го беше последвал — без експлозии, водни каскади или ухилен водещ, който да му съобщи, че току-що е участвал в скрита камера.

С изключение на залитането, всичко беше минало по релси и той се наслаждаваше на адреналина, който течеше из тялото му и прогонваше последните остатъци от махмурлука.

Доста добро изживяване всъщност! Ама и колко изненадан изглеждаше онзи, когато му каза за Манге.

Смеейки се с глас, HP взе стълбите с пет бързи крачки и продължи да тича по инерция през гарата, навън по „Рьорщрандсгатан“ [23] . Докато стигне до площад „Св. Ерик“, все още подтичвайки, вече беше плувнал в пот, без обаче да е особено задъхан.

Винаги бе бил адски добър в тичането, още е от даскало. Иначе беше доста некадърен в повечето неща, но да търчи го биваше.

При бариерата в метрото нямаше никого, така че трябваше просто да прескочи, за да влезе. Не че го интересуваше. Никога не беше плащал нито за влак, нито за метро, дори когато можеше да си го позволи. Въпросът беше принципен. Power to the people!

Едва когато се качи в един от вагоните, осъзна, че телефонът още е закрепен за колана му. Откачи го и погледна екрана:

Поздравления, HP!

Току-що завърши успешно пробната си мисия и игралната ти сметка се увеличи със 100 точки.

Телефонът вече е отключен и в папка Играта ще намериш повече информация за по-нататъшното си участие.

Препоръчваме да прочетеш подробно секцията „Правила на играта“ и да помислиш внимателно, преди да решиш дали искаш да продължиш да играеш.

Ако предпочетеш да се откажеш, пътищата ни се разделят тук и в такъв случай те молим да оставиш телефона в пощенската кутия на „Белмансгатан“ 7.

Поздрави,

Водачът

— Мисля да те преместя — каза Рунеберг. — Алфа се нуждаят от нови попълнения покрай председателство на Съвета на ЕС. Действително, отскоро си на служба, но след днешните ти действия Вахтола и аз сме на мнение, че си напълно квалифицирана. Започваш в понеделник, стига психодокторът Андерберг да няма

възражения. Въпроси?

Тя поклати глава.

— Добра работа, Нормен. Ако продължаваш така, ти се очертава добро бъдеще при нас — завърши той, докато отместваше назад стола си. — След десет минути имаш дебрифинг с Андерберг, приключи с това и после можеш да си вземеш свободен ден. Това е всичко, аз се отправям към фитнеса.

Той стана, за да покаже, че разговорът е приключил. Ребека стори същото. Главата и се въртеше и и беше трудно да избегне една не съвсем професионална усмивка.

Група Алфа, подкреплението, най-добрите в службата за охрана. От понеделник щеше да принадлежи към тях. Без повече задачи за новобранци, само квалифицирана охранителна работа.

Браво, Нормен, добро момиче!

Когато девет минути и петдесет секунди по-късно почука на вратата на психолога, все още се бореше да овладее досадната усмивка.

Когато звънецът в горещия малък магазин засвири интрото от „Междузвездни войни“, Магнус Сандстрьом, или Фарук Ал-Хасан, както понастоящем се наричаше самият той, не показа и с най-малък жест, че го е чул. Продължи спокойно да чете смачкания брой на „Метро“ [24] , който бе разгърнал на щанда пред себе си, и не удостои посетителя дори с поглед.

— Салам алейкум, братко HP — измърмори той с половин уста.

— Здрасти, Манге — засмя се HP и се отправи спокойно към щанда. — Пише ли нещо интересно във вестника днес? Нека позная, кризата се влошава, Байен [25] са паднали и някакви ненормални са взривили нещо някъде, вероятно в Багдад, Бомбай или може би в Намайнатаси?

— Португалия — въздъхна Манге и погледна неохотно нагоре.

— А?

— Въпросните ненормални са взривили нещо в Лисабон, по-конкретно празна луксозна яхта. Изглежда никой не може да разбере защо. Но позна две от три. Проклетите Байен пак са се огънали, както винаги.

Той сгъна вестника и се изправи с унил поглед.

— Освен това знаеш много добре, че искам да ме наричат Фарук добави той обезсърчено.

— Разбира се, че знам, Манге, малкият ми! Ако непременно искаш да се превърнеш във второкласен продавач на килими, това си зависи от теб.

Той кимна многозначително към облеклото на Фарук — шалвари, копринена жилетка и риза до глезените.

— Но не очаквай, че ще се вържа на тея простотии. Ти беше Манге в основното училище, беше Манге, когато се криехме зад „Консум“ [26] да пушим от цигарите на майката ти, както и когато загуби девствеността си с оная дебела финландка в палатката, като бяхме на „Хултсфред“ [27] . Така че за мен си Манге, независимо какво ти, жена ти или новият ти бог мислите по въпроса. Окей?