Чтение онлайн

— Благодаря. — Джеси се усмихна внезапно. — И така, радваш ли се, че най-после можеш да се наспиш спокойно сега, когато не си в хотела?

— Тами и Валиант вече се настаниха в дома си за постоянно. — Брийз се разсмя. — Джъстис каза, че сега, когато са женени, имат нужда от личен живот. Около тяхната собственост разположиха охрана, за да помага на Валиант да я пази. Може би това е нещо нормално за човешките същества и за Видовете, но никой никога не е правил секс толкова гръмогласно като тези двамата.

Джеси едва успя да потисне усмивката си, като си спомни за предната нощ.

Тя и Джъстис бяха толкова шумни, че задействаха алармата за сигурност.

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. — Брийз я поведе към кухнята да вземе сода от хладилника. Посочи с ръка на Джеси да се настани на високото столче до плота. — Удряй! Обичам да го казвам.

Джеси седна до нея.

— Смесената двойка, която току-що се ожени, ъъъ, той е лъв, нали?

— Ние считаме така. Най-вече предполагаме за ДНК-то, с което сме били смесени, тъй като записите са били унищожени. С неговата окраска и индивидуалност, можем да приемем, че той е смес с ДНК на лъв. Какво за него?

— Запознах се с Джъстис Норт и той има същия вид на очите, както Валиант. Дали и той е лъв? — Това би обяснило рева при оргазъм.

— Неговата окраска не е същата. В свободното си време изучавам животните. Искам да опозная по-добре онова, с което сме били променени. — Брийз изглеждаше горда със себе си. — Мисля, че той е смесен с черен леопард — хората ги наричат пантери.

Въпреки шока, Джеси успя да задържи устата си затворена и да не зине.

— Не трябва ли косата му да е черна? Имам предвид, че Валиант има оранжево-червена коса, подобно на лъв. Запознах се с Флейм, той е със светлочервена коса, но има очите на котка. Това се забелязва дори от разстояние.

— Не мога да обсъждам това с теб, Джеси. — Брийз прехапа устни.

— Защо, не?

Брийз отново се поколеба, въздъхна.

— Ти си наш приятел, спасяваш жените ни. Знам, че може да ти се вярва. Някои от нас оцветяват косите си. Това е всичко, което мога да кажа.

Джъстис си боядисва косата? Това обяснява, защо на живо изглежда по-различно, отколкото по телевизията и на някои от снимките във вестниците. Разликата се дължеше на променения цвят на косата.

— Защо го прави? Искам да кажа, защо някои от вас правят това?

— Защото трябва да изглеждат повече като човешки същества. Но заради оцветяването ни, това понякога е трудно за постигане. Моля те, не го повтаряй пред никого! Мога да си навлека неприятности.

— Няма да кажа, имаш думата ми. Само като пример, някой, който е с руса коса, в действителност е чернокос?

— Точно така. Това на пръв поглед, го прави по-човешки и по-малко заплашителен.

Някой, който е пред очите на обществеността. Някой, който през цялото време си има работа с хората. Джеси опита да си представи Джъстис с черна коса, но не й се удаде. Изведнъж си обясни защо дългите му мигли бяха черни. От време на време забелязваше за кратко тъмно синьо в дълбините на очите му, но отдалеч те изглеждаха с най-тъмния нюанс на кафявото, граничещо с черно.

Как ли изглежда с черна коса? Един образ на чернокосия Джъстис проблесна

в главата й. Плашещ. Страховит. Свиреп. Джъстис със светла коса имаше по-човешки вид и бе по-малко вероятно да изплаши някого. Имаше смисъл.

Джеси беше спала с мъж, чийто гени бяха променени с ДНК на пантера. Това обясняваше мъркането, котешките му очи и рева по време на секс. Беше раздрал завивките и скъсал матрака с ноктите си. Нокти като на хищник. Пантерите са опасни животни. Може би с право се страхува да не ме нарани.

— За какво си мислиш?

Джеси отклони вниманието си от своите мисли и насила се усмихна на Брийз.

— За един мъж.

— Сподели, приятелко.

— Не мога. — Джеси поклати глава.

— О! Питаш за нашите мъже, защото има причина, нали? Чух, че Флейм е разпитвал за теб. Той е от котешкия вид, и именно затова задаваш въпроси за Валиант, така ли? Ти се изпусна и спомена името му. Кълна се, че няма да кажа нито дума на никого. Флейм е привлекателен и е наслада за очите. А има и добро чувство за хумор.

Флейм? Джеси не знаеше, дали трябва да опровергае предположението на Брийз. Боеше се да не би приятелката й правилно да отгатне, че тя си мислеше за Джъстис. Затова само се усмихна.

— Флейм те харесва. Чух, че си му направила силно впечатление.

— Чула си? Той предложи да ме черпи бира и да ме разведе наоколо, за да се запозная с приятелите му.

— Трябва да му позволиш да го направи.

— В случая е налице „аз съм изцяло човек, той е от Видовете“.

— Не би била с един от нашите? — Усмивката на Брийз изчезна.

— Не е така. — Джеси прехапа устни, като внимаваше за думите си. — Веднъж разговарях с няколко от вашите мъже — излъга тя, измисляйки сценарий, в който щеше да вмести истинската си дилема. — Те, едва ли не, дадоха ясно да се разбере, че няма да спят с човешки жени. Той, искам да кажа, те изразиха мнение, че не биха се ангажирали с човеци и бяха категорични за това как твърде много се страхуват да не загубят контрол и да ги наранят.

— Този страх е основателен. Нашите мъже са силни и те доминират. Знаеш ли го?

— Повечето мъже са властни. Това е универсална черта, която идва с наличието на пенис.

Брийз не се засмя на опита й да се пошегува.

— Не. Вашите мъже казват на жените какво да правят, защото просто така искат. Нашите мъже доминират физически и трябва да го направят. Има голяма разлика.

— Може ли да ми обясниш? Наистина съм любопитна.

— Когато двойка от нашия вид прави секс, мъжът се чифтосва с жената като застава зад нея. Той използва зъбите си, за да я държи за рамото, ако почувства, че господството му е застрашено. Нуждата им да бъдат под контрол по време на секс е непреодолима. Трудно е да се опише, но има едно място от двете страни, ето тук… — Тя се пресегна и докосна раменете й. — … където, ако един мъж те държи със зъбите си, се чувстваш много добре и не боли. Никога няма да разкъсат кожата, ние знаем много добре какви инциденти могат да се случат, затова не се дърпаме.