Часът на Бика

Посвещава се на Т. И. Ефремова

Третото ми произведение за далечното бъдеще, след «Мъглявината Андромеда» и «Сърцето на Змията», представляваше изненада за самия мен. Бях се наканил да пиша историческа повест и популярна книга по палеонтология, но ми се наложи да посветя повече от три години на един научнофантастичен роман, който, макар и да не е непосредствено продължение на първите ми две творби, също като тях разказва за пътищата, по които ще се развие бъдното комунистическо общество.

«Часът

на Бика» възникна като отговор на разпространилите се в нашата научна фантастика (да не говорим за чуждестранната) тенденции бъдещето да се разглежда в мрачните тонове на предстоящи катастрофи, несполуки и изненади, предимно неприятни. Подобни произведения, наречени романи-предупреждения или антиутопии, щяха да бъдат дори необходими, ако успоредно с картините на бедствията показваха как да се избягнат те или поне как да излезе човечеството от страшните капани, които бъдещето му готви.

Като обратен полюс на антиутопиите могат да се считат значителен брой научнофантастични произведения, от малките разкази до големите романи, където щастливото комунистическо бъдеще е постигнато сякаш от само себе си и хората от епохата на всепланетния комунизъм страдат едва ли не от по-лоши недостатъци, отколкото ние, техните несъвършени прадеди; тези неуравновесени, неучтиви, бъбриви и плоско-иронични герои на бъдещето приличат повече на недоучените и лошо възпитани безделници от нашата съвременност.

И двата полюса на представите за бъдещето са единодушни в пренебрегването на марксистко-диалектическото разглеждане на историческите процеси и в липсата на вяра в човека.

С романа си аз исках да възразя на произведенията от този род и същевременно да постъпя съгласно трите извънредно важни твърдения на В. И. Ленин, които, неизвестно защо, се забравят от създателите на модели на бъдещото общество на Земята.

Невъобразимата сложност на света и материята, която ние започваме да осъзнаваме тепърва през втората половина на XX век и за която той предупреждаваше преди три четвърти век, ще изисква от нас исполинска работа, за да направим значителни крачки в познанието.

Преминаването към безкласовото комунистическо общество и пълното осъществяване на мечтата на основоположниците на марксизма за «скок от царството на необходимостта в царството на свободата» не са елементарни и ще изискват от хората извънредно висока дисциплинираност и съзнателна отговорност за всяко действие. И най-сетне днес, както никога досега, е уместно да си спомним препоръката на В. И. Ленин, дадена на писателя-фантаст А. А. Богданов: да се покаже разграбването на естествените ресурси и природата на нашата планета при капиталистическите стопански методи.

В «Часът на Бика» аз описах една планета, на която са се преселили група земляни; те повтарят пионерското завоюване на американския запад, но на много по-висока техническа основа. Неимоверно ускореното нарастване на населението и капиталистическите стопански методи са довели до изтощаване на планетата и до масова смъртност от глад и болести. Естествено, държавният строй на заграбената планета трябваше да бъде олигархически. За да изградя модела на подобна държава, аз продължих в бъдещето онези

тенденции на гангстерски фашиствуващия монополизъм, които се зараждат сега в Америка и в някои други страни, опитващи се да запазят «свободата» на частната инициатива върху подчертано националистическа основа.

Ясно е, че целта на моя роман не са науката и техниката на отдалеченото бъдеще или пък странните цивилизации на неизмеримо далечните светове. Хората на бъдещата Земя, култивирани от многовековното съществуване на висшата, комунистическата форма на обществото, и контрастът между тях и също такива земляци, но оформени в условията на потисничеството и тиранията на олигархичния строй на друга планета — ето главната цел и съдържанието на книгата.

Ако съм сполучил поне донякъде да покажа това и по този начин да помогна на строителите на бъдещето — нашата младеж — да вървят по-нататък, към всестранното усъвършенствуване на хората от комунистическото утре, към духовните висини на човечеството, тогава трудът ми няма да е напразен.

Август 1968 г.

Началничка на експедицията, историчка — Фай Родис

Командир на звездолета, инженер по анихилационните инсталации — Гриф Рифт

Астронавигатор-I — Вир Норин

Астронавигатор-II — Мента Кор

Инженер-пилот — Див Симбел

Инженер по броневата защита — Ген Атал

Инженер по биологичната защита — Нея Холи

Инженер по изчислителните машини — Сол Саин

Инженер по съобщенията и снимките — Ола Дез

Лекар от Звездния флот — Евиза Танет

Биолог — Тивиса Хенако

Социолог-лингвист — Чеди Даан

Астрофизик и планетолог — Тор Лик

Председател на Съвета на Четиримата, властелин на планетата — Чойо Чагас

Негови заместници — Ген Ши, Зет Уг, Ка Луф

Жената на Чойо Чагас — Янтре Яхах

Любовницата на Чагас — Ер Во-Биа

Инженер по информацията — Хонтеело Толо Фраел (Таел)

Началник на «лилавите» — Ян Гао-Юар (Янгар)

Момичето от Торманс — Сю Ан-Те (Сю-Те)

Вождът на «кжи» — Гзер Бу-Ям

В училището от трети цикъл започна последната година от обучението. Накрая под ръководството на вече избрани ментори учениците трябваше да пристъпят към изпълняването на Херкулесовите подвизи.

Докато се готвеха за самостоятелни действия, младежите и девойките с особен интерес слушаха обзорните лекции по историята на човечеството на Земята. За най-важно се смяташе изучаването на идейните грешки и неправилната насока в социалната организация на онези стъпала от общественото развитие, когато науката е дала възможност да се управляват съдбините на народите и страните отначало само в ограничена степен, а след това изцяло. Историята на хората на Земята се сравняваше с многото други цивилизации от далечните светове на Великия пръстен.