Чтение онлайн

Девил потърка очи и загриза нокти за момент, а после каза:

— Ще видя какво мога да направя. Ще се наложи да използваме връзки, до които не сме прибягвали досега.

— Колко затворници има във федералните затвори? — попита Йорк.

— Около сто трийсет и пет хиляди — отвърна Девил.

— Не можем ли да вкараме още един?

— Ще проверя.

— Имаме ли връзки в Бюрото по затворите?

— Това е нова територия, но работим по въпроса. Използваме един стар приятел в Министерството на правосъдието. Мисля, че ще стане.

Девил ги остави за малко. Щяха да

го извикат отново след около час. Йорк и Теди щяха да му подготвят нов списък с въпроси и задачи.

— Не ми харесва идеята да претърсваме кабинета му в зданието на Конгреса — каза Йорк. — Твърде рисковано е. Освен това ще отнеме цяла седмица. Там има планини от документация.

— И на мен не ми харесва — каза тихо Теди.

— Защо не накараме нашите хора от отдел „Документи“ да напишат писмо от Рики за Лейк? Ще скрием предавател в плика, ще го проследим и може би той ще ни заведе до другите писма.

— Прекрасна идея. Кажи на Девил.

Йорк я записа на тефтерче с много други бележки, повечето от които задраскани. След малко зададе въпроса, който отдавна го вълнуваше:

— Ще му кажеш ли, че сме го разкрили?

— Още не.

— А кога?

— Може би никога. Нека съберем повече. Трябва да научим всичко, което можем. Той, изглежда, ревниво крие другия си живот — вероятно е започнал след смъртта на съпругата си. Кой знае? Може би ще успее да го запази в тайна.

— Но той трябва да знае, че си разбрал. Иначе може пак да се опита. Ако знае, че винаги го наблюдаваме, няма да прави глупости. Поне така предполагам.

— А междувременно светът загива. Ядрени оръжия се купуват, продават и прекарват през граница. В момента се водят седем малки войни, а още три всеки момент могат да започнат. Само през миналия месец се появиха десетина нови терористични групировки. Разни идиоти в Близкия изток събират армии и трупат петрол. А ние тук стоим с часове и се чудим как да се справим с трима съдии в затвора, които в този момент най-вероятно играят покер.

— Те не са глупави — каза Йорк.

— Да, но са несръчни. Мрежите им са оплели погрешния човек.

— Мислех, че ние сме сгрешили.

— Не ние, те.

Заповедта на регионалния директор в Бюрото по затворите във Вашингтон пристигна по факса. Тя беше изпратена до Емит Брун, началникът на затвора в Тръмбъл. В сбит, но стандартен стил директорът пишеше, че е прегледал списъка на посетителите в Тръмбъл и не одобрява броя на посещенията на някой си Тревър Карсън, адвокат на трима от затворниците. Адвокат Карсън идвал в затвора почти всеки ден.

Макар всеки затворник да имал конституционно право да се среща с адвоката си, затворът от своя страна имал пълномощия да регулира честотата на тези посещения. Затова оттук нататък срещите между адвокат и клиент се ограничавали до вторник, четвъртък и събота от три до шест следобед. Изключения можели да се правят свободно, но по уважителни причини.

Новите правила щели да бъдат в сила деветдесет дни, след което щели да бъдат преразгледани.

Началникът на Тръмбъл нямаше нищо против. И на него му се струваха подозрителни почти

ежедневните посещения на Тревър. Беше поразпитал служителите на входа и надзирателите, като безрезултатно се опитваше да разбере в какво толкова се състоят всички тези юридически консултации. Линк, пазачът, който обикновено придружаваше Тревър до залата за съвещания и освен това прибираше една-две двайсетачки при всяко посещение, каза на началника, че адвокатът и мистър Спайсър си говорят за дела, обжалвания и други такива.

— Разни адвокатски глупости — бе казал Линк.

— Винаги ли претърсваш куфарчето му? — попита началникът.

— Винаги.

От учтивост началникът на Тръмбъл набра номера на мистър Тревър Карсън в Нептун Бийч. Отговори му някаква жена, чийто глас прозвуча доста грубо.

— Адвокатска кантора.

— Мога ли да говоря с мистър Тревър Карсън?

— Кой го търси?

— Казвам се Емит Брун.

— Добре, мистър Брун, но той в момента спи.

— Разбирам. Бихте ли го събудили, ако обичате? Аз съм началникът на федералния затвор в Тръмбъл и трябва да говоря с него.

— Един момент.

Брун чака дълго, а когато се върна, секретарката каза:

— Съжалявам. Не можах да го събудя. Да му кажа ли да ви се обади?

— Не, благодаря. Ще му изпратя факс.

Идеята за насрещен удар хрумна на Йорк, докато играеше голф в неделя! Докато играта напредваше, понякога в реката, но обикновено из пясъка и дърветата, планът се разрастваше и ставаше все по-хитър. След четиринайсет дупки той остави приятелите си и се обади на Теди.

Решиха да разучат тактиката на противниците си и да отвлекат вниманието им от Ал Кониърс. Не можеха да загубят нищо.

Писмото беше съставено от Йорк и предадено на един от най-добрите фалшификатори в отдел „Документи“. Подателят бе кръстен Брант Уайт, а първото писмо бе написано на ръка на обикновена, бяла, но скъпа картичка за кореспонденция.

Скъпи Рики,

Видях твоята обява и тя ми хареса. Аз съм на петдесет и пет, в страхотно форма, и търся нещо повече от кореспонденция. С жена ми току-що купихме къща в Палм Вали, недалеч от Нептун Бийч. Ще пристигнем там след три седмици и смятаме да останем девет месеца.

Ако искаш, прати ми снимка. В случай, че я харесам, ще ти съобщя повече подробности.

Брант

Обратният адрес беше Брант, ПК 88 645, Ъпър Дарби, Пенсилвания 19 082.

За да спестят два-три дни, в отдел „Документи“ сложиха на плика пощенски печат от Филаделфия. После писмото отлетя за Джаксънвил, където агент Клокнър лично го остави в кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. Беше понеделник.

Във вторник, след като подремна, Тревър прибра пощата и потегли на запад, по познатия път към Тръмбъл. На входа го посрещнаха същите пазачи, Маки и Винс, и той се разписа в същата тетрадка, която Руфъс бутна пред него. Последва Линк в крилото за посещения. Спайсър го чакаше в стаята, където обикновено затворниците се срещаха с адвокатите си.